* * *

Сирак изорава имане

Стоян на мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
утра ме рано разбуди,
биволето да си нахрана,
семето да си отсея,
рано на нива да ида,
че ми е нива далеко.
Колкото далеко,
толкоз голяма беше.
Дорде го мама събуди,
Стоян сами се разбуди,
и право у дамо отиде,
на биволя храна тури.
Отиде семе да тварва,
отиде биволя да пуска.
Стоян синджирето отвързва,
Караман бивол подрева,
биволски думи издума:
- Рано е още, Стоене,
храната не сме си изяли,
съня не сме си допали,
петлите не са пропяли.
Стоян си биволя отвърза,
и кола си запрегна
и си на нива отиде.
Отлешил ляха широка,
и пусна бразна дълбока,
орало му се закача.
Стоян се чудом чудеше -
дали е камен ерлия,
дали е кютюк челия.
Да го Стоен изкопа,
не било камен ерлия,
не било кютюк челия,
най било казан алтъне.
Стоян ги на колата натваря
и към селото потегля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012