* * *

Сирак изорава имане

Останал ми Начо
от три дни сираче -
без майка Начо, без баща.
Слугувал Начо девет години,
по чужди врати и чифлици.
На върха на Великден и Света неделя
хората на черкова отиват,
Начо ралото си стягаше,
дребни си сълзи ронеше
и са на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господе,
не е ли днеска ден Великден
и ден ми Света неделя?
Всички Великден празнуват,
хората на черкова отиват,
та аз ралото си стягам
и биволите ще впрягам,
на нива да отида да ора.
Първата брезна що си пусна
и втората брезна повтори,
биволи са поревали
и на Начо продумали.
И Начо ми ги кълнеше:
- Биволи, защо пак се спрехте,
не сте още вървели,
взехте, че ми легнахте.
И бивол на Начо думаше:
- Начо ле, сирак Начо ле,
я откачи ралото, Начо ле,
че се е рало закачило
за девет ми казана с алтъни.
Че откачи Начо това рало дървено,
че извади Начо девет казана
със жълти жълтици, алтъни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012