* * *

Сирак изорава имане

Остана Найден сираче,
Найдене, клето сираче!
Нема си нийде никого,
ни майкя Найден, ни баща;
един си чича имаше,
та гледа Найден, та гледа,
гледа го и отгледа го,
та стана Найден ергенин.
Отиде Найден на печал,
спечели печал хубава,
па я на чичо си донесе,
та му е купил чича му,
купи му добри биволи,
направи кола все нови;
па го е водил чича му
всичкото лято летовно -
тежка кирия карале,
все самоковско желязо
и чимширови лъжици.
Кога е било подесен,
та се кирия махнало,
тръгнали оран да орат,
бела белия да сеят.
Найден не знае дек д' иде,
дек д' иде да си заоре,
та на чича си думаше:
- Чиче Никола, Никола,
нещо ще да те питам -
имам ли язе бащина,
бащина и дедовина,
я нива, чиче, я ливада,
д' ида, чиче, да ора?
Чича Найдену думаше:
- Найдене, клето сираче,
и тизе имаш бащина,
бащина и дедовина.
Видиш ли поле широко,
в полето дърво високо,
под дърво гъста търница?
Тамо е тебе бащина,
тамо да идеш да ореш.
Найден чича си послуша,
та спрегна добри биволи,
та на оране отиде,
на тая гъста търница;
пустил е бразда широка,
покара друга дълбока
и биволи се запреле,
и във яреме брецнале,
брецнале, та па легнале.
Найден на рало приседна,
приседна, та па заплака,
па на биволи думаше:
- Брешко ле, Берковчанино,
Манчо ле, Мановчанино,
всичкото лято летовно
тежка кирия карахме
все самоковско желязо
и чемширови лъжици -
в ярем не сте ми запреле,
запреле, та па легале...
Сега защо ми запрехте,
запрехте, та па легнахте -
дали е тежко оране
или е върла магия?!
Брешко бивола продума,
та си Найдена думаше:
- Найдене, клето сираче,
нити е тежко оране,
нити е върла магия;
ние сме в ярем запреле,
в тежка бъчова запеле,
тежка бъчова с имане.
Нами да идеш, Найдене,
да викаш чича си Никола,
имане да извадите
и братски да го делите...
Найден чича си повика,
та си имане извадиле
и братски го разделиле...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012