* * *

Сирак изорава имане

Остана Начо сираче,
без майка Начо, без баща,
с негова сестра Еленка,
с бащини тежки борчове,
борчове Начо, харчове...
Чуди се Начо, мая се,
на какво да се захване,
борчове да си изплати.
Че стана Начо, отиде,
че се у бея пристави,
у бея младо аргатче
дору до девет години
тъкмо за девет стотини...
Че не знай Начо, Начо льо,
кога е делник и празник,
нито ми света неделя,
нито Великден, Гергьовден.
Че ми е дошло Великден,
хора на църква отиват,
Начо на оран отива.
И върви Начо, и плаче,
и се на Бога молеше:
- Дойди ми, Боже, отърви,
от тая чужда работа;
защото хората отиват
в църква Бога да славят,
а Начо на оран отива,
на нива, девет урата!...
Една е брезна изорал,
върнал се да я повтори,
орало му се закачи
за казаневи кулпове,
пълен от жълти жълтици,
жълтици, все ирмилици...
Чуди се Начо, мая се -
самси ли да ги обземе,
или на бея да каже...
Та стана Начо, отиде
при своя сестра Еленка.
Като го видя Еленка,
тя се чудом зачуди,
каква е тази работа -
дали го глава заболя,
или го треска хванала?!...
Начо Еленки думаше:
- Не бой се, сестро Еленке,
нито глава ме заболя,
нито пък треска ме хвана -
аз дойдох, сестро Еленке,
на ум да ме научиш.
Орало ми се закачи
за казаневи кулпове,
пълен от жълти жълтици,
жълтици, все ирмилици -
самси ли да ги обзема,
или на бея да кажа?!...
Еленка Начу думаше:
- Начо льо, братко по-голям,
иди, на бея обади,
погрешка да ти не найде!
Че стана Начо, отиде
с негова сестра Еленка,
че си на бея обади.
Бея на Нача думаше:
- Начо льо, младо аргатче,
иди го, Начо, обземи,
та си борчове разплати -
халал да са ти жълтици!
Начо се назад повърна,
че си на нива отиде,
че си имане извади,
че си борчове разплати,
и си Великден направи,
Великден Начо, Гергьовден.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012