* * *

Сирак изорава имане

Остана Иванчо сираче,
без майка Иванчо, без баща
при чичо си стана аргатче.
Раснал Иванчо, пораснал,
двадесет годишен е станал.
Сега му дойде калеска,
калеска жълта бъклица,
да иде кумство да прави.
Чичо му дума Иванчо:
- Тебе ти кумство не мяза!
Да идеш оран да ореш -
чичови ниви големи.
Иванчо му мъка домъчня.
Сутринта рано подрани,
изкара руси биволи,
отиде оран да оре.
Изора брезна, повтори,
че му биволи запряха.
Иванчо виком извика:
- Гиди, чичови пущини,
станало двайсе години,
вий ми все оран орете,
какво ви днеска дотегна,
та си в оран поспряхте?
Серес ми бивол продума:
- Иванчо, клето сираче,
я си оралото повдигни,
казан алтъни извади,
че кумство направи.
Иванчо бивол послуша,
че си орало повдигна,
казан жълтици изкара
и се назад повърна.
Като го видя чичо му,
чичо му некаилника,
той на Иванчо продума:
- Сега ти мяза, Иванчо,
да идеш, кумство да правиш,
аз ще парите прибера.
Нали е Иванчо сираче,
то пак чичо си послуша
и пак си сиромах остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012