* * *

Майка превръща сина си в змей

Тръгна Петранка за вода
на циганското кладенче,
насреща й идат циганки,
циганки, черни катунки.
Те на Петранка думаха:
- Много си, Петранке, хубава,
ала си, мари, злочеста.
Ти имаш зла свекърва,
голяма ти е душманка,
тя дето ходи и пита
за билки омразни, остални,
и нази, мари, срещнала,
и нази, мари, питала:
"Циганки, черни катунки,
вред по света ходите,
имате ли биле остално?"
"Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме -
за шепа жълти жълтици
и една риза копринена."
И ние й билки дадохме,
омразно биле, остално.
Като си идеш, Петранке,
местата да си смените,
дето си ти лягаш, Петранке,
там да си легне млад Стоян.
Че си местата сменили,
среднощ Стоян Петранки думаше:
- Петранке, булче хубаво,
я стани, Петранке, да видиш -
до половината млад Стоян,
на половината пъстър смок.
Аз ще, Петранке, да ида
на голямата грамада,
при големите змейове,
а ти, Петранке, ще идваш,
млечице да ми донасяш.
- Как ще те, либе, позная,
кое е, либе, млад Стоян?
- Който те в чело целуне,
той е, Петранке, млад Стоян.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011