* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Петканината свекърва,
де къде ходи все пита
за билки грозни - омразни,
омразни, още разделни,
да си Петкана раздели
от нейния син Стояна.
Отдолу идат циганки,
циганки - черни кътунки.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, черни и грозни,
вий като много ходите,
знайте ли билки омразни,
омразни, още разделни,
да си Петкана разделя
от моя сина Стояна?
Циганки думат бабичка:
- Имаме, бабо, носиме,
ала ги скъпо даваме -
за петстотин жълти жълтици
и други дребни сребърни.
Даде им петстотин жълтици
и шепа дребни сребърни.
Дадоха й билки омразни,
омразни билки, разделни,
от зелен гущер - главата,
на умряла жена - косата.
Циганки думат бабичка:
- Да ги, бабо, посвариш,
в ново гърне, не почернено,
И си Петкана ти полей
в събота срещу неделя.
Таман от къщи излизат,
среща им иде Петкана
с пълни менци на рамо.
Като си циганки вижда,
на циганки път не минава,
а ги весело поздравява.
Циганки, черни кътунки,
една си друга думаха:
- Тази е булка разумна,
я да й, пусто, обадим,
че нейната върла свекърва,
тя й е върла душманка.
Те на Петкана продумаха:
- Ако си лягаш отвътре,
сега легни отвънка,
че твойта стара свекърва
взема билки омразни,
омразни, още разделни,
дето ще тебе полее,
нека полее Стояна.
Че послуша Петкана,
и си смени мястото.
Сутринта, като стана,
видя тя пъстър змей,
че лежи змей до нея.
Петкана не се изплашва,
ами го с мляко нахрани
и така дор три месеца,
Петкана го с мляко хранеше.
Веднъж си циганки срещнала
и си циганки питаше,
за билки нови, хубави,
да си Стояна полее.
Кога си змей тя поля,
колкото хубав млад Стоян,
още по-хубав стори й се!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011