* * *

Майка превръща сина си в змей

Ситен ми дъждец заваля,
ситен дъжд като маргъриц.
Стояну плевня открита,
Стоян се качи на плевня,
плевнята да си покрива.
Петрана слама подава.
Стоян не гледа сламата,
ами си гледа Петрана,
ква ми и бяла-червена,
ква ми и тънка-висока.
Стояновата майчица,
Петрани върла душманка,
каил не е станала,
най е из село тръгнала,
из село, из улиците,
да търси биле омразно,
омразно биле, разделно -
Петрана да си омрази,
Петрана да си раздели
от първо либе млад Стоян.
Не найде биле омразно,
омразно биле, разделно,
най найде биле змейчаво:
в полунощи го й варила,
в полунощи, в потайно време.
Петрана кай Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
сегана девет години
как сме се с тебе събрали,
места си не сме менили -
ай места да си променим:
ти легни, либе, на мойто,
аз ще да легна на твойто!
Па си места променили.
Кога й било полунощ,
полунощ, потайно време,
Стояновата майчица,
Петрани върла душманка,
вместо да полей Петрана,
тя й поляла млад Стоян.
Па стана Стоян шарен змей -
половината шарен змей,
половината млад юнак.
Па ми отиде млад Стоян
в зелено, росно ливаде.
Стоян Петрани заръча:
- Либе Петрано, Петрано,
по-често, либе, довадяй
в зелено росно ливаде
и мъжко дете донасяй,
и мъжко дете Дамянчо!
И Петрана го послуша -
ранила й рано в неделя
и мъжко дете занела,
и мъжко дете Дамянчо,
при първо либе млад Стоян.
Тя при Стояна отиде,
Стоян Петрани думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
доста ми, либе, доважда
и мъжко дете дониса,
и мъжко дете Дамянчо,
че ме змеица залиби,
Петрана ще умори!
И тя се назад повърна,
срещнала до две циганки.
Тя като видя циганки,
нахлупи кърпа до очи,
порони сълзи до земя,
па на циганки думаше:
- Циганки, самоходници,
вие ми много ходите,
вие ми много знаете -
знайте ли биле змейчаво,
змейчаво биле, омразно,
омразно биле, разделно?
А циганки й думаха:
- Мари, Петрано хубава,
кога ни питаш, да кажем -
ний знаем биле змейчаво,
ний знаеме, Петрано,
синята бяла тинтява
и планинския син тъжец,
ала ги скъпо даваме -
корен за китен раваник.
И Петрана се повърна,
със раваник се задена,
та й циганки продадоха
синята бяла тинтява
и планинския син тъжец.
Па го Петрана увари,
па при Стояна отиде
в зелено росно ливаде,
та си й Стояна поляла,
та стана Стоян млад юнак!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011