* * *

Майка превръща сина си в змей

Похвалила се Станчица
пред турци и пред българи
и пред пашови гавази,
че има добра свекърва,
че има добра майчица.
От де да я зачу Енчица,
нейната, холам, етърва
и тя на Станка думаше:
- Станке ле, Станке хубава,
бульо ле, драга байнова,
стига се Станке хвали,
че имаш добра свекърва,
тебе тий мама душманка.
Снощи идваха циганки,
циганки, черни катунки,
мама циганки думаше:
"Циганки, черни катунки,
носите ли билки омразилки,
омразилки билки, оставилки,
твърде булката намразих,
пък Стоян не я намрази,
искам да ги разделя!"
Циганки думат на мама:
"Носим билки омразилки,
ала ги скъпо даваме,
за девет крави ялови,
десета крава с теленце."
Мама им даде кравите,
вземала билки омразилки,
довечера, като си легнете,
билките ще си тя свари,
ще те тебе полее,
а пък ти, буле Станчице,
кат си довечера легнете,
на бате Стояна да кажеш,
местата да си смените.
Той да си легне от ляво,
ти ще си от дясно.
Каквото казали, тъй сторили -
вечерта щом се мръкнало
те си местата сменили,
легнали, сладко заспали,
като са сладко заспали
през нощта майка му станала,
тя си билките сварила
и си Стояна поляла.
Стоян се ясно провикна:
- Я стани, Станке, да видиш,
от кръста нагоре съм човек,
от кръста надолу - пъстър змей.
Станала Станка, горката,
жално си милно заплака
и си Стояна вземала,
в росно ливаде занесла.
Всяка ми заран ходила,
прясно му мляко носила
и със прясно го мляко поила.
На четиридесетата сутрина
майка му рано станала,
тя си телците пуснала,
те си кравите изсукали,
не можла мляко да издои,
отишла Станка при Стояна
и на Стояна казала:
- Стоене, първо венчило,
отзарана е рано станала
твойта стара майчица,
тя си е телците пуснала,
те са кравите изсукали,
не можах да ти надоя,
надоя, мляко донеса...
Стоян Станки думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
аз се, Станке, изгодих,
за една змейска дъщеря,
в неделя ще ни е сватбата,
тебе те каня на сватба
и ти на сватба да дойдеш!
Че викна Станка, заплака,
и тя към къщи тръгнала.
На пътя среща циганки,
циганки, черни катунки.
- Циганки, черни катунки,
носите ли билки направилки,
Стояна да си направя
от пъстър змей на човек?
Циганки Станки думаха:
- Носиме билки направилки,
ала ги скъпо даваме,
за една върва жълтици
и за две махмудии.
Станка си жълтици развърза,
жълтици, още махмудии,
и ги на циганки подаде,
циганки билки дадоха.
Станка си билки сварила
и си Стояна поляла.
Пак се Стоян преобърнал
от пъстър змей на човек
и като си вкъщи отишъл,
два си коня упрегнал,
майка си на конете възкачил
и я конете раздрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011