* * *

Майка превръща сина си в змей

Имала мама, имала,
едного сина Стояна;
той за син, той за дъщеря,
и него е мама бързала,
бързала да го ожени,
доде му булче прилича,
на булче дребни дечица.
Че го мама ожени,
мина се неделя и втора,
мама му булче намрази,
тръгнала е билки да търси,
срещнала е голи циганки.
Баба циганки думаше:
- Циганки грозни, омразни,
имате ли билки разделки,
Стояна да си разделите
и негова булка Петранка?
Ах, че ги баба заведе,
като ги вкъщи заведе,
циганки думат по цигански:
- Я гледай, мари, я гледай,
как е подляло и подмело,
как се е гладко оплело,
как ще затрием туй булче,
туй булче, тъз младинка?!
Хайдете да му обадим!
- Петранке, булка хубава,
откак сте с Стояна вземали,
местата не сте си разменили.
Петрана на Стоян думаше:
- Тази ми вечер, Стояне,
местата да си разменим.
Че си местата разменили,
нощта се е вила, превила.
Стоян на Петранка думаше:
- Я стани, Петранке, я стани,
я стани да ме погледнеш,
от половина съм жив човек,
от половина съм пъстър смок.
Петранке, ще ти се помоля,
Петранке, рано да станеш,
че хайде ме, Петранке, заведи
при голямата грамада,
при големите смокове.
Сутрин, Петранке, подранявай
и ми преснака донасяй.
Че ходи Петранка, че ходи,
трийсет и девет сутрини,
той на Петранка говори:
- Петранке, булке хубава,
нека и мама да дойде,
преснака да ми донесе.
Че мама му отиде,
той на мама говори:
- Мамо ле, стара майчице,
я се, мамо, наведи,
челото да ти целуна,
челото между веждите.
Че си се мама му наведе,
че по челото я ухапа.
Стоян стана жив човек,
майка му - пъстър смок.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011