* * *

Майка превръща сина си в змей

Зашила Янка ръкави
на старата си свекърва,
шитето, пъстрото шите,
краювте зюмбюлювите.
Не било стара свекърва, (2)
най било стара душманка,
ранила й рано пондельник,
бели си ризи опрала,
отишла да ги изпира.
Оттам билери минали,
билери и билкаджии,
баба билери думаше:
- Билери, вий билкаджии,
имате ли биле разделе,
снаха от син да отделим?
Билери баба думава:
- Бабо льо, стара бабо льо,
имаме, бабо, имаме,
зрънцето шиник жълтици.
Баба си ю тях отиде,
билери подире й отишле,
баба си билки вземала.
Янчица, булка хубава,
сива си крава доеше, (2)
циганки Янка гледава,
с очи й смигат, намават,
дано си Янка разбере.
Като са й, холан, мръкнало,
баба си билки сложила
на звезди да са звездосат,
Дошло ред, Боже, дошло ред,
дошло ред тий да си лягат,
Янчица, булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, пръвна пръвнино,
станало й девет години,
откакто сме са вземали,
леглото не сме си сменяли,
таз вечер ще го смениме.
Като са, холам, заспали,
нейната стара свекърва,
свекърва, стара душманка,
кат ще поръси снаха си, (2)
пък тя поръси сина си,
я че са й Стоян престорил
до пъс надоле пъстър смок,
от пъс нагоре млад Стоян. (2)
Влече са Стоян, привлече
у една голяма пещеря.
И тий на Янка думава
да му носи Янчица млякото.
Носила Янка, носила
тъкмо ми четирсе й девет дена,
Янка на свекърва си дума:
- Стоян си, мамо, поръча
да идеш ти да му занесеш.
Стояновта стара майчица,
тя при Стояна отиде,
отиде прошка да земе.
Стоян на майка си думаше:
- Я дай ми, мамо, я дай ми,
я дай ми да та целуна,
под езико да та целуна,
от тебе прошка да взема!
Той й езико отхапа,
тя са от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011