|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
Циганки ходят из село,
у Стоянови отиват.
Стояновата майчица,
Еленкината свекърва,
и тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
като си много ходите
и вие си много знаете,
знайте ли билки омразни,
Стоян булка да умрази -
снощи ми вечер път мина,
от прага до ключовете!
Циганки думат бабо:
- Не знаем билки омразни,
но знаем билки разделни,
иди ни бъзе набери,
гдето го вятър не вей,
гдето го слънце не грей,
гдето го сянка не стига!
Отишла и им намерила.
Правили, що са правили,
и са го направили.
Те бабо си думаха:
- Вечерта, като си легнат,
кога се света утаи,
ти ще си в стая влезеш,
и на булка легало поръсиш!
Тръгнали да си отиват,
до пътна врата стигнали,
срещнали Еленка,
Еленка булка хубава,
и тя на циганки думаше:
- Циганки, сестри да сте ми,
какво ви пита майка ми,
майка ми, мойта свекърва?
Циганки едно се друго гледаха,
по цигански си думаха:
- Каква е булка хубава,
хайде да й кажеме.
Те на Еленка думаха:
- Довечера, като си лягаш,
легалото да си промениш!
Казали и заминали.
Вечерта, кат се стъмнило,
тръгнали да си лягат,
Еленка дума Стояну:
- Станало й толкоз години,
не сме легало сменили,
таз вечер да го смениме!
Че си легало сменили.
Кога се светът утаи,
майка им вкъщи привлязла,
и си легало поръси.
Среднощ се Стоян събуди,
и на Еленка думаше:
- Я стани, стани, Еленке,
запали свещта вощена,
да видиме с мен какво е?!
Какво да видят и сторят -
от глава до пояс млад Стоян,
от пояс надолу страшен змей!
Еленка, булка хубава,
тя си го навънка изнесла -
кокошките се разкрякали,
кучета страшно залали.
Стоян Еленка думаше:
- Еленке, булче хубаво,
аз ще да ида, Еленке,
в дълбоките канари;
сурин и вечер да идваш,
прясно ми мляко да носиш.
Девет години е ходила,
на десетата година,
циганките си срещнала,
през сълзи ги е молила,
да й дадат биле отвратно,
да си Стояна възвърне.
Циганки думат Еленка:
- Иди ни биле набери,
кумунига и синя тинтява!
Правили, що са правили,
и си Стояна възвръщат,
и го на човек обръщат.
Кога се двама завръщат -
майка си в черна рогозка завива
и с катран я полива,
жива той я изгаря!
Варна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|