* * *

Майка превръща сина си в змей

- Когато дойда, Датке ле,
все те весела заварвам,
таз вечер дойдох, Датке ле,
че те плакала заварих.
Дали си гола и боса,
или си гладна и жадна,
или те бирник повика,
или те длъжник покара?
Датка на Стоян думаше:
- Нито съм гола и боса,
нито съм гладна и жадна,
нито ме бирник повика,
нито ме длъжник покара.
Снощи съм, либе, отишла
на студен бистър кладенец,
там си, либе, заварих
твоята стара майчица,
моята върла душманка,
с черна циганка хортува,
бяла си риза държеше
и на циганка думаше:
"Циганко черна, омразна,
ти като си черна, омразна,
знаеш ли билка омразна,
да си булката омразя,
че да я Стоян остави?!"
Стоян да Датка думаше:
- Не бой се, либе Датке ле,
мен ме магия не хваща!
Кога се вечер свечери,
ние ще си местата разменим,
ти ще си легнеш на мойто,
пък аз ще легна на твойто.
Кога се е нощта превила,
Стояновата майчица,
с медно си менче в ръка,
тя си Стояна поляла,
Стояна, вместо булката.
Стоян си стана пъстър змей
и Датки си думаше:
- Либе Датке ле, Датке ле,
аз ще в канари забягна,
а на теб, либе, поръчвам
да ставаш сутрин пред слънце,
прясно ми мляко да носиш
цели четиридесет дена
и да си, либе, ти пазиш -
майка ми да те не види.
Крила е Датка, носила,
кога ми било четиридесетия,
свекърва й я срещнала.
Кога е Датка отишла,
Стоян в канари забягнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011