* * *

Майка превръща сина си в змей

Стоян на Данка думаше:
- Данке ле, булка хубава,
колчем си ида и дойда,
все те весела заварвам,
сега те, Данке ле, заварвам,
кахърна, още клюмнала.
Що си тъй, Данке, плакала -
дали си гладна и жадна,
или си гола и боса,
или те бирник повика,
или те длъжник покани
за селско пусто даждие?
Данка Стоени думаше:
- Стоене, пръвна пръвнино,
кога ме питаш, да кажа:
Снощи отидох, Стоене,
на циганското кладенче,
там си циганка заварих,
тя ми, Стоене, думаше:
- Данке ле, булка Стоенце,
твоята стара свекърва,
твоята клета душманка,
тя по циганки ходила,
омразни билки търсила,
омразни билки, оставни,
че да те Стоян остави!
Стоян на Данка думаше:
- Данке ле, булка хубава,
не бой се, Данке, не бой се,
мъж го магия не хваща,
ний ще си места разменим.
Кога ми било вечерта,
тий си местата сменили.
Стояновата майчица,
тя се е гола съблякла,
три пъти ги й обиколила,
с омразни билки прикадила.
Кога ми било сутринта,
до пояс нагор добър змей,
от пояс надол добър юнак...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011