* * *

Майка превръща сина си в змей

Стоян на Датка думаше:
- Датке ле, булка хубава,
колчем си додех, Датке ле,
все те весела заварях;
сеги си дойдох, Датке ле,
че те заварих плакала.
Дали те бирник покара,
за селска пуста давнина,
или те длъжник повика,
за мойте пусти борчове?
Датка Стояну думаше:
- Стояне, пръвна пръвнино,
Стояне, първо венчило,
нито ме й бирник покарал
за селска пуста давнина,
нито ме й длъжник повикал
за твойте пусти борчове.
Снощи за вода отидох
на студен бистър кладенец,
ходих, Стояне, и дойдох;
че се на пруста позапрях,
че в къщи седят, Стояне,
циганки, черни земянки,
майка им тихо думаше:
"Циганки, черни земянки,
дайте ми билки зъмински,
да ви дам риза моминска,
дето ме дари булката,
да си булката посипя,
дано я Стоян омрази,
омрази, да я остави!..."
Циганки й тихо думаха:
"Нямаме билки зъменски,
имаме билки змеювски!"
Дадоха й билки змеювски,
че даде риза моминска.
Стоян на Датка думаше:
- Не бой се, Датке, не бой се,
мене ме билки не хващат;
да си местата променим,
че мене да си посипе
със нейни билки змеювски.
Коги е било вечерта,
леглата си променили.
Че стана Стояну майка,
и Даткината свекърва,
че се й гола съблякла,
гола ми и гологлава;
на кръст къщата кръстоса
със нова зелена паница;
уж да поръси булката,
че поръсила Стояна...
Коги е било наутря,
наутря - света събота,
Датка си двори метеше;
да стане Стоян - не става,
нито вратата отваря.
Кога е станал млад Стоян,
че се през двора привлече -
половината млад Стоян,
половината пъстър змей!...
Стоян на Датка думаше:
- Датке ле, булка хубава,
аз веки ставам, отодям...
Датка Стояну думаше:
- Стояне, пръвна пръвнино,
ти като ставаш, отодяш,
мене на кого оставяш?!
- Датке ле, булка хубава,
да ми децата доводяш
ката ми света събота
на Юдината поляна,
на змеювското хорище...
Да се провали, Датке ле,
моята стара майчица,
твоята пуста свекърва,
дето ни двама раздели!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011