* * *

Майка превръща сина си в змей

Тръгнале ми са циганки,
циганки, черни катунки,
наред по села ходеха,
по села и по градове,
и в нашто село дойдоха,
у Петканини отидоха.
Петкана на двор срещнале,
че си за вода тръгнала.
Циганки думат Петкана:
- Върни се, невесто хубава,
върни се, та ни дарувай!
Петкана дума циганки:
- Я имам стара свекърва,
тя ще да ви дарува.
Циганки в къщи влезнале,
бабичка дума циганки:
- Циганки, черни катунки,
като по села ходите,
носите ли омрази;
да си Петкана омразим,
дано я маане млад Стоян?!
- Носиме и ще дадаме.
Като й умразите дале,
дале и казале:
- Кога бъде в събота,
събота срещу неделя,
умразите да свариш,
и да си полееш Петкана!
Като й това казале,
те си бързо тръгнале.
Петкана на двор срещнале
и на Петкана говорят:
- Мома невесто хубава,
свекървата ни каза,
че немаш рожба от сърце,
та кога бъде в събота,
събота срещу неделя,
ти накарай мъжа си
да си смените дрехите,
дрехите и местата;
да му вържеш гердана
и да му сложиш гривните,
и ще си рожба добиете!
Кога е било събота,
Петкана на Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
дай да си сменим дрехите,
дрехите и местата.
Като си двама легнале,
свекърва й омрази сварила.
Като при тех е влезнала,
първо е гердана хванала
и вместо да залее Петкана,
тя си поляла млад Стоян.
Заранта, като станале,
Петкана се бърже облякла
и си Стоян повика:
- Хайде, либе, да ставаме!
Но Стоян не й отвърнал.
Като си Стоян отвила
и що да види Петкана -
до кръста е млад Стоян,
от кръста надол - сив смок.
Стоян Петкана думаше:
- Не гледай ме, Петкано,
ами ме вземи в престилка,
вземи, па ме занеси
у татови росни ливади,
у големата грамада,
дано прошира на майка си...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011