* * *

Майка превръща сина си в змей

Малунка крави доеше,
хем крави дои, хем плаче.
Стоян Малунке думаше:
- Любе Малуно, Малунке,
що крави доиш, хем плачеш?
- Как да не плача, любе ле,
вчера циганки дойдоха -
циганки, черни катунки.
Баба циганки питаше:
"Циганки, черни катунки,
носите ли биле омайно,
омайно, още разделно,
да си Малунка разделя,
Малунка, още Стояна?"
Та ни местата напръска...
- Я мълчи, любе, не плачи -
местата ще си сменим.
Та си местата сменили.
Легнали, сладко заспали.
Стоян Малунке извика:
- Любе Малуно, Малунке,
я стани, любе, да видиш -
от половината съм Стояна,
от полвината - смок станал.
И да се, любе, затъжиш,
ще дойдеш да ме намериш
на нашата нива голяма,
в нашата, любе, грамада...
Стоян през вратата изфуча.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011