* * *

Майка превръща сина си в змей

Похвалила се й Енчица
с нейната стара свекърва:
- Аз имам стара свекърва,
ръкави ще ми ушие,
със злато ще ги изпълни.
Как я зачула свекърва й,
свекърва каил не става,
че взела менци на рамо
и пъстри стомни на ръце,
че си за вода отиде
на мали студен кладенец.
Там си билерки намери,
билерки, голи циганки
и на билерки думаше:
- Билерки, сестри да ми сте,
билери, братя да ми сте,
знайте, ли билки омразни,
омразни билки, разделни,
Енчица да си посипя,
да я намрази млад Стоян!?
Билерки думат свекърви:
- Не знаем билки разделни,
най знайме билки змийовни.
Да си Енчица посипеш,
че ще Енчица да стане
половината пъстър смок.
Свекърва си у тях отиде.
Билерки викат на порта:
- Енчице, булка хубава,
свекърва ще те посипе,
че щеш Енчице, да станеш
половината жив челяк,
половината пъстър смок!
Като се вечерта мръкнало,
сложили да вечеряли,
тръгнали Стоян и Янка,
тръгнали двама да легнат.
Янка Стояне думаше:
- Девет годин се водиме,
леглата не сме менили,
хайде леглата да меним;
ти легни, либе, на мойто,
пък аз ще легна на твойто.
Че са леглата менили.
Мама им ключ намерила,
Енчица да си посипе.
Тя не посипа Енчица,
ами посипа Стояна.
Сутринта, като съмнало,
като се Стоян събуди -
половината млад Стоян,
половината пъстър смок.
Стоян на Янка думаше:
- Хайде ме, Енке, заведи
долу в росното ливаде
при големите грамади,
всяка сутрина дохаждай,
прясно ми мляко донасяй,
доде ми криле израстат.
Ходила Янка, носила...
Свекърва й каил не стана
и на Енчица думаше:
- Енчице, снахо проклета,
стига ми дой кравите,
стига ми души телците!
Сутринта, като станала,
последно му мляко занесла:
- Със мен са кара майка ти
да не й доя кравите...
Стоян Енчица думаше:
- Стига, Енчице, дохажда,
с'утра да доди мама ми!
Сутринта мама му отиде,
Стоян мами си думаше:
- Я ми дай да те целуна,
че ще високо да хвръкна!
Той й езика ухапа
и на мама си думаше:
- Аз ще да ходя пъстър смок,
а ти да ходиш без език!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011