* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
била е много душманка,
искала да си раздели
Стояна от Петкана.
Срещнала голи цигани,
цигани, млади биляри,
и на цигани думаше:
- Цигани, братя да сте ми,
циганки, сестри да сте ми,
имате ли билки омразни,
омразни билки разделни?
Цигани думали бабичка:
- Имаме билки разделни,
ала ги скъпо даваме,
за един китен рованик,
за една риза свилена.
Дали й билки разделни
в петък срещу събота
Петкана да си полее.
Петкана за вода отива,
цигани срещат Петкана
и на Петкана думат:
- Ти имаш лоша свекърва,
тя иска да те отдели,
от Стоян първо венчило,
дадохме й билки разделни.
Довечер,а като лягате,
със Стояна легла сменете.
Вечерта, като лягали,
Петкана Стояне думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
стана девет години
от както сме се двама събрали
не сме си легла сменили,
таз вечер легла да си променим -
аз ще си легна отдясно,
а ти си легни от ляво.
Легнали и са заспали.
Среднощ като станало,
Стояновата майчица
вместо Петкана да си полее,
тя си Стояна поляла.
Сутринта, като съмнало,
Петкана от легло станала
и на Стояна думаше:
- Я ставай, либе Стояне,
че наште, Стояне, комшии,
всички на ниви отиват.
Стоян Петкана думаше:
- Ела при мене, Петкано,
да ме мене отгънеш.
Петкана Стояна отгъва -
от половината е човек,
от половината пъстър змей.
Стоян Петкана думаше:
- Я ме вземи, Петкано,
че ме на двора изнеси.
Петкана го на двори изнесла,
кучета лаят по него,
кокошки крякат от него,
децата бягат от него.
Стоян Петкана думаше:
- Я ме вземи, Петкано,
че ме в ливади занеси!
Петкана го в пола вземала
и го в ливади занесла.
Девет го дена по ред
с прясно мляко кърмила,
на десетия Стоян оздравя.
Майка си Стоян улавя
и я жива изгаря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011