* * *

Майка превръща сина си в змей

Седнала е Янчица
ръкави да си зашива,
ръкавите, зюмбюллиите,
полите калавирите,
за зълва и за етърва,
и за кръстница за прошка.
Янкината свекърва
не била стара свекърва,
най била стара душманка.
Станала й рано в понделник,
кирливи ризи опрала,
кирливи - кахърливи.
Опрала, не ги изпрала.
Отишла да ги изпира
на най-долното кладенче.
От там билери мианават.
Тя на билери думаше:
- Билери, вие билери,
вий знаете ли, билери,
омразни билики, разделни,
снаха от сина да делят?
Билерите й думаха:
- Бабо льо, стара бабо льо,
ти Янкина свекърво.
Не знаейм билки такива,
най знаеме вода магьосна,
кога челяка полееш,
че става челяк, бабо льо,
от половин човек - пак челяк,
от половин долу - пъстър смок.
А Янкината етърва,
къдет седяла, слушала,
тя на Янчица думаше:
- Янчице, моя етърво,
станало й девет години,
как сте се двама събрали,
двама, Янчице, с драгинка,
легало не сте менили,
таз вечер да го смените!
Янка етърва послуша,
че си легало сменили.
Легнали, че са заспали.
Стояновата майчица
тя си Стояна поръси
със тази вода магьосна.
Като са сутрин станали,
кога се Стоян погледна,
от половин нагоре - пак челяк,
от половин надолу - пъстър смок.
Стоян на майка си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
дай да те в уста целуна,
сбогом със тебе да взема,
че из градини отивам.
А на Янчица думаше:
- Янчице, булка хубава,
прясно ми мляко да свариш,
да свариш, да ми донасяш,
до четирсе сутрини,
до четирсет и девет.
Сега ми рожба донеси,
сетничкум да го целуна,
че си в коприва отивам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011