* * *

Майка превръща сина си в змей

- Стоене, първо любово,
видиш ли, или не видиш,
та ве ще да ни раздели
твояна стара майчица -
със нехиноно ходене
по поле, по билярине,
по борду, по врачкине,
по село, по агупкине!...
Вчера биляри минаха,
смоково биле носеха;
никой ми биле не взима,
наша го баба взимаше,
в возглаве го вшиваше!
- Маломо, първо любово,
Господ дано ни не дели,
майка ни не ще раздели!
Га се е вечер моркнало,
Малома ле, мо, викаше:
- Стоене, първо любово,
сега за девет години
възглаве не сме менили,
гьо щеме да хи разменим!
Ага са възглаве менили,
га беше на нощ-полунощ,
Стоян Малами викаше:
- Маламо, първо любово,
стани ми, огън наклади,
половината съм млад Стоян,
половината съм шарен смок!
Дорде Малама да стане,
огънян да си накладе,
Стоян през врата излезе
и Малами си нароча:
- Маламо, първо любово,
колчиш кравини да доиш,
и да си хи откараш
нах зеленоно ливаде,
и мен пресничак донисай
в тиклястоно грамади!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011