* * *

Майка превръща сина си в змей

Имала мама, имала
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря.
Бързала да го отхрани,
по-бързо да го ожени.
В петък го мама посгоди,
в събота годен походи,
в неделя булка под було,
в понеделник, рано сутринта,
старата омразна свекърва
тръгнала билки да търси,
омразни билки, разделки,
да си Стояна раздели
от негово булче Манолче,
че не й гледа хатъра,
чехли й на праг застъпва.
Среща й идат циганки,
баба циганки думаше:
- Циганки голи и боси,
не знайте ли билки омразни,
омразни билки, разделки,
да си Стояна разделя
от негово булче Манолче,
че не ми гледа хатъра,
чехли ми на праг застъпва?!
Циганки билки дадоха,
насреща им идва младата булка
с бели менци за вода.
Циганки думат Манолке:
- Довечера, като си легнеш,
ако си лягаш отдясно -
да легнеш отляво,
да си смениш мястото.
Вечерта, като заспали,
омразната свекърва
сварява билки разделки
и си вратата отваря,
че ги със биле прелива,
Стоян се на смок превръща.
Сутринка, като станали,
Стоян Манолке думаше:
- Я впрегни руси биволи
в тая кола кована,
на край ме село изведи
във каменните пещери!
Че го Манолка заведе.
Там лежа Стоян девет години.
Манолка, булка хубава,
всяка му сутрин носила
по ока прясно мляко.
На десетата година
Стоян Манолке думаше:
- Стига си вече идвала,
утре да дойде майка ми,
много ми домъчня за нея!
Майка му, като отива,
Стоян й дума продума:
- Много ми, майко, домъчня,
дай да те, майко, целуна!
Като я в уста целува -
Стоян се на здрав превърна,
майка му се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011