* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Петканина свекърва,
тръгнала е билки да бере,
билки отровни, разделни,
да си раздели Петканка
от неин сина Стояна.
Ходила у баба, търсила е,
среща й идат циганки,
циганки голи и боси.
Баба циганки думаше:
- Вий като много ходите
и като много знаете,
имате ли билки разделни,
да си разделим Петканка
с моя син Стояна?
Циганки бабо думаха:
- Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме -
за една шепа жълтици!...
Дала е баба, дала е,
та е билки вземала.
Циганки Петканка срещнаха
и на Петканка думаха:
- Петканке, булка, хубава,
нещо ще те научим -
довечера местата да си смените,
дето си ляга млад Стоян,
там да си легнеш, Петканке.
Че си местата сменили.
Посред нощ Стоян Петканка извика:
- Петкано, първо венчило,
стани ме погледни и изпрати,
да не се от мене уплашиш -
до половина млад Стоян,
от половина - пъстър змей.
Аз, мари, отивам на чичови ливади,
в големите грамади.
Ти сутрин и вечер дохождай,
прясно ми мляко донасяй.
Ходила е Петканка, носила,
Стоян си вече оздравя
и на майка си поръча:
- Аз вече, Петканке, ще си дойда,
нека и мама, и тя да дойде.
Стояновата майчица,
вземала бели бакрачета,
с прясно ги мляко напълни
и при Стояна отиде.
Стоян, като я вида,
и на змейове изсвири -
люти са змейове излезли
и са майка му разкъсали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011