* * *

Майка превръща сина си в змей

Скарали ми се, скарали,
Марийка и свекърва й,
карали ми се, карали
три дни и три вечери.
Нит се Марийка оставя,
нито пък и свекърва й.
Марийка, булка хубава,
вземала бели бакъри,
че за вода отишла.
Циганки в село ходели,
циганки, черни влаенки,
и у Марийкини отишли.
Марийкината свекърва,
тя на циганки думала:
- Циганки, черни влаенки,
вий като из село ходите,
няма ли билки разделни,
да си Марийка разделим
от моя син Стояна?
Циганки баба думаха:
- Имаме, бабо, имаме,
я вземи змия пепелянка,
че иди, бабо, иди
на циганските боклуци,
там си пепелянка изгори
и си Марийка посипи.
Кат си циганки излезли,
на порта идва Марийка
и им пътя чакала.
Една си на друга казвали:
- Ха на Марийка да кажем,
какво ще прави свекърва й.
Вечерта като си легнали,
Марийка дума Стояну:
- Станало девет години,
местата не сме менили,
таз вечер да ги смениме.
Легнали, сладко заспали.
Неговата стара майчица,
тихо в къщи влезнала
и си Стояна посипва.
Стоян Марийки думаше:
- Марийке, либе Марийке,
отвори, не мога да стана,
да стана, да си отворя.
Като Марийка станала,
чудом се чуди и мае,
от кръста нагоре - млад Стоян,
от кръста надолу - пъстър смок.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011