* * *

Майка превръща сина си в змей

Из село ходят циганки,
циганки, чернотропнянки,
из село, из сяка къща,
и у Петканини отишле,
Петкана беше за вода,
сама свекърва й в къщи,
свекърва циганки думаше:
- Циганки, чернотропненки,
като из село ходите,
знайте ли биле омразно,
омразно биле, разделно,
аз ще Петкана разделя
от моя син Стояна?
Циганки баби думаха:
- Ний го, бабо, имаме,
ала го скъпо даваме,
за един китен раваник.
Па си влезе баба в собата,
па изнесе китен раваник
и го на циганки даде.
Циганки баби думаха:
- Събери, бабо, набери
селската горска врътига
и овчарската чубрика,
па да я, бабо, възвариш
във гърне ненаваряно,
гола и гологлава,
посреднощ, в потайно време,
па да си Петкана полейш.
Па си циганки излезли,
на порти Петкана срещнали,
Петкана им път чакаше,
те си цигански погълчали:
- Каква е хитра булката,
я хайде да й кажеме.
Циганки Петрана думаха:
- Мари, булко, мари, хубава,
довечера да си леглото смениш.
Петкана Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
девет годин как се сбрахме,
легло не сме си сменяли...
Бабата сбрала, набрала,
селската горска врътига
и овчарската чубрика,
па го баба възвари
във гърне ненаваряно,
гола и гологлава,
посреднащ, в потайно време.
Па влезе баба в собата,
Петкана да си полее,
не си поляла Петкана,
най си поляла Стояна.
Петкана рано ранила,
па си двори измела
и си водица донела,
ала Стоян не става.
Влезе Петкана в собата,
що да види Петкана -
Стоян от пояс нагоре,
от пояс нагоре човек,
а пък надолу шарен змей.
Стоян Пенкани думаше:
- Либе Петкано, Пенкано,
я ме на двора изнеси,
па си портата отвори,
който мине, да ме види.
Петкана го на двор изнесе,
па си порта отвори,
кучетата лаеха, кокошките врещяха.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Пенкано,
я си просни цедило,
на него да се навия,
па ме, Петкано, отнеси
в бащино ми ливаде,
във змейските грамади,
там ме, Петкано, остави.
Петкана цедило проснала,
Стоян на него се нави,
па го Пенкана отнесла
в бащини му ливаде,
в змейските грамади,
па се назад върнала
и по пътя плакала.
На път циганки срещнала,
циганки Петкани думаа:
- Мари, булке, мари, хубава,
защо си толкоз грижовна?
Петкана циганки разказва,
циганки Петкани думаха:
- Не плачи, булке, не плачи,
ний ще ти билки дадеме,
па да ги билките свариш,
грамади да си напръскаш,
грамади, още Стояна,
с прясно мляко да го поиш.
Петкана билки варила,
три зарани е пръскала
и Стоян с мляко поила,
па си е Стоян здрав станал
и си е в село отишъл,
и на Петкана продумал:
- Либе Петкано, Петкано,
да опечеш девет пещи,
девет си пещи кисел хляб,
аз ще си гости събера.
Петкана си хляб опече,
девет си пещи кисел хляб.
Стоян закла девет крави,
девет си крави ялови,
па си Стоян събра, набра
три села на гости,
майка си с катран поля
и я със огън запаля,
три дни са яли и пили,
и са се веселили,
майка му три дни горяла,
Стоян я люто кълнеше:
- На мястото ти шипка да никне,
който мине, да се окъче
и люто да те прокълне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011