* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Петкани върла душманка
всякъде ходи и търси
да найде биле омразно,
да си омрази Петкана
от нейна сина Стояна.
Среща идат циганки,
циганки - черни катунки.
Тя на циганки продума:
- Циганки, сестри да ми сте!
Дайте ми биле омразно
да си омразим Стояна
от мойта снаха Петкана!
А циганки й думаа:
- Имаме биле омразно,
ала го скъпо даваме -
за един китен рованик,
за една риза ленена
и една шепа жълтици.
Стояновата майчица,
нали е върла душманка,
дала им риза ленена
и един китен рованик,
и една шепа жълтици,
и си вземала билето.
Петкана иде от вода,
среща й идат циганки
и Петкана си е познала
нейната риза ленена.
Тя си циганки продума:
- Циганки, сестри да ми сте,
отде земахте таз риза?
- Даде я, невесто Петкано,
даде я твойта свекърва,
да те омарази, Петкано,
от твоя мъж Стояна.
Но кога бъде в петък срещу събота,
ти ако легаш от отлево,
тизе си легно отдесно.
Вместо да полее тебека,
нека полее Стояна.
Кога е било в събота,
в събота срещу неделя,
Петкана Стоян продума:
- Либе Стояне, Стояне,
девет години се водиме,
се тизе легаш отлево,
а язе легам отдесно,
че ме страната заболе.
Утре е света неделя,
Петкана крави доеше,
хора се от черква връщая
и си за Стоян думая:
- Що чини тоя Стоян,
та не дойде на черква,
нали е младо притрупче?
Кога Петкана влезнала,
какво Петкана да види,
до половина - млад Стоян,
от полвина - шарен змей...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011