* * *

Майка превръща сина си в змей

- Знаеш ли, мила Добринке,
куга се двама вземахме,
от нищо, нищо немахме,
на пътьо огин кладехме,
в копанка кошули перехме,
а сега всичко имаме,
и къща, либе, имаме,
само си рожба немаме.
Къща е нема и глуха,
че нема дете да гука,
да загука и да заплаче.
Свекърва това дочула,
и млого била душманка.
Циганки ходят по село,
циганки, влашки влажарки,
влажарки, още знахарки.
Свекърва дума циганки:
- Дайте ми билки разделни,
че имам снаха Добринка,
и имам сина Стояна,
и сакам да ги разделим!
А циганки й казая:
- Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме,
за една жъпа жълтици
и една млада премена,
що се е в нея венчала.
Дали й билки циганки -
билките да ги попари,
със вода снаха да пръска.
Срещнала ги е Добринка
и си дрехите познала
и си циганки питала:
- Циганки, влашки влъжарки,
кой ли ви даде премена,
премена като моята?
А циганки й казуват:
- Стара ни баба уведе
у нейни равни дворови,
ние й билки дадохме
за тая млада премена,
за една жъпа жълтици!
Я Добринка им казала:
- Това е мойта свекърва!
А циганки й казали:
- Ако ти лежиш от лево,
тая нощ легни от десно!
Дали й билки да пие.
- Девет години че чекаш,
Стоян на човек да стане
и тия билки че пиеш,
и като стане десета,
мъжко дете че родиш!
Добринка легло сменила,
като на Стоян казала:
- Вече девета година
легло не сме сменили,
сега че легло да сменим,
дано си дете одимам.
Свекърва леко влезнала,
със вода напръскала,
Стоян се змия превърнал.
Майка му, като видела,
па се за глава хванала
и си се сама кълнеше:
- Проклета да съм три пъти,
змия си чедо направих!
Добринка, добра невеста,
девет години чакала,
змия със жаби хранила
и с млеко го е поила.
Девет години минали,
Стоян се човек превърна.
Настана годин десета,
Добринка дете родила,
от сърце мъжка рожбица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011