* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
къде ходила, питала,
да найде билье омразно,
Петкана да си омрази (2)
от неин сина Стояна.
Като по пътя вървеше,
насреща идат циганки, (2)
баба циганки питаше:
- Циганки, сестри да сте ми,
като насъде ходите, (2)
знайте ли билье омразно,
да си омразя Петкана
от моя сина Стояна?
Циганки баба думая:
- Имаме, бабо, имаме,
ала го скъпо даваме -
за една шепа жълтици,
за един китен рованик,
за една риза ленена.
Имаме билье секакво -
от мъртва жена косата,
от усойница главата,
от зелен гущер краката,
горска и полска тантева
и куманика врътика.
Стояновата майчица,
дала им шепа жълтици,
дала им китен рованик,
дала им риза ленена,
дали и билье омразно
и си на баба думая:
- Бабо ле, стара, гърбава,
у събота срещу неделя,
у къща запустеница,
там ще бильето да вземеш,
там ще бильето да свариш
у едно гърне зелено.
Когато стане сред нощи,
сред нощи, сред полунощи,
ти ще при Петкана да влезеш,
та ще полееш Петкана,
сабале ще е Петкана -
до половина Петкана,
от половина змеица.
Като по пътя вървели,
насреща иде Петкана,
със бели менци за вода.
Кат ги Петкана видела,
она се на път съпрела,
циганки път да не мине.
Циганки черни катунки,
една си друга думая:
- Каква е булка убава,
какво ще да й направим,
я хайде да й кажеме!
Циганки думат Петкани:
- Петкано, булка хубава,
твоята пуста свекърва,
даде ни китен рованик,
даде ни шепа жълтици,
даде ни риза ленена,
та сме й дали билье омразно.
И ще го свари свекърва
у къща запустеница,
у едно гърне зелено,
сред нощи, сред полунощи,
ще доде да те поляе.
Ако си лежиш от лево,
ти да си легнеш от десно,
та да поляе сино си.
И циганки си отишли.
Кога вечерта легнали,
Петкана дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
девет е годин станало,
ка сме се с тебе вземали,
все лежа на десна страна,
вече ме страна заболе.
Може ли, либе, може ли
от лева страна да легна?
Стоян Петкани думаше:
- На легни, либе, на легни,
щом ти е, либе, по-добре.
Стояновата майчица
взела е билье омразно,
та е отишла у къща,
у къща запустеница,
че е бильето сварила
у едно гърне зелено.
Кога е било сред нощи,
сред нощи, сред полунощи,
она е при них влезнала,
та не поляла Петкана,
а на поляла млад Стоян.
Сабале си е млад Стоян -
до половина млад Стоян,
от половина зелен змей.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я ме на двори изнеси!
Че го Петкана изнесе -
кучета лаят по него,
кокошки бегат от него.
Стоян Петкани думаше:
- Петкано, либе Петкано,
я ме занеси, занеси
у бащини си ливади,
у големите грамади,
там има, либе, змеици.
Че го Петкана занесе
у бащини си ливади,
у големите грамади.
Сека го заран споожда,
пресно му млеко носила,
пресно го млеко поила.
Като по пътя вървела,
насреща идат циганки.
Петкана пита циганки:
- Циганки, сестри да сте ми,
като насъде одите,
знайте ли билье обично,
да си полея млад Стоян,
че ми е станал млад Стоян -
до половина млад Стоян,
от половина зелен змей.
- Имаме, булка, имаме.
Дали й билье обично,
че си сварила бильето
и си полела млад Стоян.
Сабале станал млад Стоян,
колко е убав, по-убав.
Че си дома отиде,
силен си огън накладе
и си майкя си изгори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011