* * *

Майка превръща сина си в змей

Живувала йе Петкана,
живували със Стояна.
Каскандиса ги майка им,
та па се чудом чудеше,
дека да найде омраза,
с Петкана да ги омрази.
По село ходят циганки,
тия билки знаяха
и па омрази знаяха.
Тогай станала майка им,
та па циганки питуе:
- Циганки, църни влахинки,
секакви билки знаете,
дили знаете омраза,
да си омразим Петкана,
да не живуя със Стоян?
А циганки й казуват:
- Ние имаме омраза,
но много пари па чини,
мерна парица жълтици.
Веднъг се майкя върнала
и си везела паница,
та си нагребла жълтици,
та ги на циганки занела.
Они й дали омраза,
от шарен смок главата,
от люта змия опашка,
та па си тогай казуват:
- Бабо ле, стара бабо ле,
да свариш тая омраза,
та па да вземеш водата,
та дека лежи Петкана,
на легалото да сипеш,
и тогай че ги омразиш!
Циганки са отишли.
Като видоха Петкана,
защо е много хубава
и ги на порти сретнала,
сретнала и изпратила,
и като ги изпратила,
и циганки й казали:
- Моме Петкано, Петкано,
кога си легнеш със Стоян,
от десна стърна да легнеш,
от лева стърна млад Стоян,
че че ви майкя омрази!
И Петкана ги слушала.
Тогай станала майка им,
та си омрази сварила,
дека Петкана лежеше,
на легалото сипала.
Като е било на вечер,
като си със Стоян легнаа,
Петкана легна от десно,
а Стоян легна от лево.
Като са двама преспали,
сепни се Стоян, събуди,
като се Стоян събуди,
а он е станал шарен смок,
до половина шарен смок,
от половина на змия.
Тогий си Стоян хокаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я стани, либе Петкано,
сал немой да се уплашиш,
да видиш, либе, каков съм!
Като станала Петкана,
като го виде Петкана -
до половина шарен смок,
от половина на змия,
веднъга се сетила
и на Стояна казува:
- Войно Стояне, Стояне,
това те майкя докара,
със тебе да ни омрази;
не може да ни омрази,
но съвсем че ни раздвои.
Па се не бой, Стояне,
до дека тизе живееш,
я нечем да те оставим!
Като се утре съмнало,
тогай го везе Петкана,
свилни го скути турила,
насред го село изнесе;
видели са го овците,
сблеяли са се на него;
видели са го говеда,
сревали са се на него.
Та па го везе Петкана,
та го у църкви занесе.
Сичко се село събрало,
сички се чудом чудеа,
како йе чудо големо -
вчера си беше млад Стоян,
а сега станал шарен смок.
Тогай си Стоян думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
тури ме свилни скутеве,
та ме занеси у гора
у големото грамадье,
де има змии, смокове,
язе чем тамо да седим!
И Петкана го везела,
везе го свилни скутеве,
та го занесе у гора
у големото грамадье,
де има змии смокове,
тамо че Стоян да седи.
Се заран рани Петкана,
пресно му млеко занеси,
та млеко пие шарен смок
и други пои дружина.
Рано ранила Петкана
и па отиде у гора,
у големото грамадье,
пресно му млеко занесе,
люта я змия пресретна,
па на Петкана думаше:
- Моме Петкано, Петкано,
немой да жалиш за Стоян!
Ние сме с него прилика,
като у гора два бора,
като два стърка босильок
и па два стърка игличе.
Петкана тогай казуйе:
- Не можем язе никога,
Стояна да прежалеем!
Като Петкана продума,
тогай й змия казуйе:
- Моме Петкано, Петкано,
ка толку жалиш за него,
пойди през гора зелена
из големото грамадье,
та да намериш, Петкано,
от змей облача да найдеш,
па да я свариш, Петкано,
па да окъпеш млад Стоян,
па че си стане млад Стоян,
по-добър юнак че стане
и по приличен че да е.
И Петкана я слушала,
та си пойде през гора,
през големото грамадье,
намери от змей облача;
та па си свари облача,
та си окъпа млад Стоян,
щото си беше шарен смок
и он си стани млад Стоян,
по-болье юнак па стана,
по-болье и по-приличен.
Тогай си пойде с Петкана,
та си ойдоха у село,
то е било рано прет сънце
у тая света неделя,
право у църкви ойдоа.
Петкана у църкви улезна,
Стоян камбана удари,
всичко се село събрало,
всички у църкви дойдоха.
Като видоха млад Стоян,
всички се чудом чудеа,
че беше Стоян шарен смок,
а сега стана млад юнак.
Кото са църкви пущили,
всички низ църкви излели.
Тогий ги забра млад Стоян,
всички ги дома закара,
голема служба заслужи,
та ги е поил, гощавал
и тогай си майкя попита:
- Мале ле, стара майчице,
всичкото село поканих,
ете ги поим, гощавам
и дарба че ги подарим,
а тебе що да подарим?
Очите че ти извъртим,
кьорава да те почувам!
Тогай си стана млад Стоян,
та й очите извърте,
и тогай си дума казува:
- Да знаеш, мале, ка че ни
с Петкана да ни омразиш!
Язека нечем па тебе
веднъга да те погубим,
те ти очите извъртох,
кьорава да те почувам!
Тогай си гостье испрати,
до век с Петкана живеа.
Какво си живуваха,
ощ по-добре живуваха
и челяд си начуваха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011