* * *

Майка превръща сина си в змей

Майка Стояну говори:
- Сине Стояне, Стояне,
колку ми беше убавец,
колко ми беше приличен,
бел-цървен като ябълка;
а са ми, сине, повуне,
повуне, сине, поцърне?!
А Стоян си ю говори:
- Мале ле, мила майчице,
досади ми се майчице
на тия равни друмове,
на тия нови ханове,
търговци, мале, срещанье,
търговски кони шетанье,
та ми се, мале, досади!
Майкя Стояну говори:
- Сине Стояне, Стояне,
дохода, сине Стояне,
по-благи думи, дохода
по бащино ти иманье!
На майкя му се посвиде,
та си станала майкя му,
на кръст чаршия удари,
редом ахтаре попита,
та тражи билье омразно
да си омрази Петкана
са свойго сина Стояна.
Нигде не найде омраза,
да си омрази Стояна
със свойе либе Петкана.
Кога си накрай излезна,
усреща са ю циганки,
циганки, църни катунки.
Ка си циганки попита:
- Циганки, майки да сте ми,
дали имате омраза,
да си омразим Петкана
със свойго сина Стояна?
А циганки ю говора:
- Бабице, стара майчице,
нийе имаме омраза
да си омразиш Петкана
със свойго сина Стояна -
от люта змия главата,
от зелен гущер ногата,
от син-зелен смок кожата;
па да си вземеш, бабице,
гърненце необгорено,
па да го свариш, бабице,
у среди ночи, полуноч,
у глухо добо пред петли.
Да си поляеш Петкана,
кога си заспи Петкана,
та че омразиш Петкана
със свойго сина Стояна!
И майкя си ги послуша,
та си везела гърненце,
гърненце необгорено,
та па турила майкя му
от люта змия главата,
от зелен гущер ногата
и от смоко кожата;
та го сварила у сред ноч.
Петкана пойде на вода,
та си отиде Петкана
на тая чешми шарена
да точи вода студена,
и циганки я видоха,
та па Петкани говора:
- Петкано, моме Петкано,
кога ти бъде на вечер,
кога със Стояна легнете,
ако си легаш от лево,
ти да си легнеш от десно;
ако си легаш от десно,
ти да си легнеш от лево;
що че ти прави свекърва,
нека направи на син си,
алове да му погледа,
ядове да му побере.
Кога е било на вечер,
кога Петкана да легне
със свойе либе Стояна,
па му Петкана говори:
- Либе Стояне, Стояне,
те стана девет години,
отка се с тебе везехме,
легало не променихме!
Да хайде, море, Стояне,
легало да промениме!
И Стоян си я послуша,
та си легало мениха.
Кога станала майкя му
у среди ночи, полуноч,
сварила билье омразно,
па си везела майкя му
да си посипе Петкана.
Не посипала Петкана,
нело посипа Стояна.
Мини се малко, ни много,
Боже ле, мили Божице,
що си ме, Боже, подари,
а Стоян си е станало
до половина млад Стоян,
от половина зелен смок.
Та па си Стоян говори:
- Мале ле, мила мийчице,
дали си тебе прегреших,
та си ме Господ надари,
тия неволи да теглим?!
Та па си Стоян говори:
- Скоро, Петкано, да идеш,
ратае, каже, да сбереш,
рйтае, киже, да питаш
да не са гладни и жедни,
та си ме Господ подари,
тия неволи да теглим?!
Петкана пити ратае,
ни са си гладни, ни жедни,
ни им е Стоян досадил.
Та па си Стоян говори:
- Петкано, моме Петкано,
да вземеш, моме Петкано,
менека, моме, да вземеш,
та да ме, моме, занесеш
у големата заградня,
у тая ситна грамада,
у това дребно каменье,
там има яма голема,
та тамо да ме оставиш!
Петкана си го послуша,
та си везела Стояна,
та го занесе Петкана
у големата заградня,
у тая ситна грамада
у това дребно каменье,
у тая яма голема.
Па го хранила Петкана
до четиресе зарани,
с пресно го млеко хранила.
Кога отиде Петкана
четиресетата дзарана,
ка си затражи Стояна,
Стоян си, каже, улезнал
у тая ситна грамада,
у тая яма големи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011