* * *

Майка превръща сина си в змей

Малъмка крави доеше
и дребни сълзи ронеше.
Циганки ходят из село,
циганки, черни катунки,
вред са из село ходили,
само им още остава
и в Малъмкини да идат.
Най-сетне и у тях отиват,
и си на порти повикват:
- Малъмке, булка хубава,
тук ли е твойта свекърва?
Малъмка дума циганки:
- В къщи е мойта свекърва,
но вие малко чакайте,
кравите да си издоя,
тогаз ще вардя кучета.
Малъмка крави издои,
и си кучета вардила.
Циганки в къщи заведе,
че си бакъри отвзема,
за студена вода отива.
Малъмкината свекърва,
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
като си вредом ходите
и знайте всичко по света,
знайте ли билки разделни?
Циганки думат бабата:
- Кого ще, бабо, разделяш?
Бабата дума циганки:
- Ще си разделям Малъмка
от мойта синка Стояна!
Циганки думат бабата:
- Билки такива имаме.
Дават й билки, поръчват:
- Знаеш ли, бабо, Стояна,
от коя страна нощува?
Като си билки увариш,
при тях ще късно да влезеш,
Малъмка ще си поръсиш,
тя ще на змия да стани
и ще в баира да иде...
Че си цеганки тръгнаха.
Насреща иде Малъмка,
тъй си циганки говорят:
- Ако е добра Малъмка
ще даде вода да пием,
ний ще й кажем, научим.
Циганки думат Малъмки:
- Маламке, булка хубава,
може ли вода да пием.
Малъмка дума циганки:
- Водата си е богова,
пийте колкото си можете.
Циганки пили, не пили,
най си Малъмки думаха:
- Малъмке, булка хубава,
твоята стара свекърва,
голяма ти е душманка.
Таз вечер, кат'си лягате,
с твоето либе Стояна,
ти ще му кажеш, Малъмке:
"Стояне, либе Стояне,
хай да си места смениме,
че лоша съня сънувах!"
Кога си вече легнете,
скришум му вземи калпака,
на твойта глава да туриш.
Вечерта, като мръкнало
Малъмка Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
лоша си съня сънувах,
хай да си места смениме.
Легнали ,места сменили,
Малъмка калпак вземала,
скришум на глава турила.
Среднощ е вече станало,
Малъмкинате свекърва,
тихо си врата отвори,
Малъмка да си поръси.
Най си поръси млад Стоян.
Съмна се, слънце изтича,
Стоян се в баир привлича.
Станал е Стоян пъстър змей.
Малъмка булка хубава
три пъти на ден ходеше
с прясно го мляку поеши.
Стоян Малъмка продума:
- Стига ти при мен дохожда,
прати, Малъмке, майка ми
да доди да ме обиди
и да ме с мляко напои.
Че си Малъмка повръща
и на майка си думаше:
- Стоян си, мамо, поръча
да идеш, да го обидиш
и да го с мляко напоиш.
Малъмкината свекърва
станала, та е отишла.
Кога я видя пъстър змей
млякото не си поглежда,
а най гледаше майка си,
че се край нея увива,
та й очите изпива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011