* * *

Майка превръща сина си в змей

Малъмка крави доеше,
хем дои, хем сълзи рони.
Стоян из двори ходеше
и на Малъмка думаше:
- Малъмке, любе Малъмке,
що кат си кравите доиш
и дребни сълзи рониш?
- Стоене, любе Стоене,
тъй кат ме питаш, ще кажа.
Вчера са из село ходили
циганки, черни катунки -
от къща на къща ходеха
и у нази, Стоене, идваха,
разделни билки носеха.
Майка ти й, Стоене, вземала
разделни билки за нази,
двамата да ни раздели.
Като си вечерта легнали,
Малъмка си Стоян помоли:
- Хай да си места смениме!
И са двамата заспали.
Стояновата майчица,
тя си билките сварила,
тихо си врата отваря.
Вместо Малъмка да поръси,
тя си поръси Стояна,
с билки ми, билки разделни.
Стоян са на змия превърна
и си по земя полази,
и си в гората отиде.
Негова булка Малъмка,
станала рано зарана,
че си крави издоила
и си мляко вземала,
и си в гората отишла.
Че си Стояна намери,
намери и го нахрани.
Стоян Малъмки продума:
- Малъмке, любе Малъмке,
да дойде мойта майчица,
млякото да ми донесе!
Стояновата майчица,
тя си му мляко занесла.
Стоян, кат си майчица видя,
право при нея отиде,
че се край нея уви
и й очите изпи.
Тогаз се магия развали,
Стоян си у тях отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011