* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Не люби, мама, Петкана,
че тя е чедо сюрмашко,
тя няма, мамо, тънък дар
родове да ни одари.
Стоян мама си не слуша -
той се за Петкана ожени.
Стояновата майчица
чуди се и мая
как да ги раздели.
Циганки из село ходеха,
дребна просия просеха.
Баба циганки думаше:
- Като из село ходите,
вие си много знаете,
имате ли билки разделки,
Стоян и Петкана да разделим?
Циганки думат на баба:
- Имаме, бабо, имаме,
ала го скъпо даваме -
за една жълта жълтица,
за една нова премяна.
Баба си у тях отиде,
отвори пъстри сандъци,
нова премяна извади
и я на циганки подаде.
Циганки билки на баба подават -
от зелен гущер краката,
на пъстра змия главата.
- Да ги, бабо, ти свариш
и Петкана да си полееш.
Баба билките сварила
да си Петкана полее,
ала не поляла Петкана,
най си поляла Стояна,
че си Стоян преобърна на змия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011