* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Малъмкината свекърва,
тя си Малъмка мразеше...
Из село ходи, все пита,
циганки срещна, пита ги:
- Циганки, черни катунки,
вии, като много ходите,
вий, като по-много знаете -
имате ли билки разделки,
двама си млади да разделя,
Стояна, още Малъмка?!
- Имаме, бульо, имаме
на зелен гущер краката,
на усойна змия снагата,
на бясно куче мозъка,
но много ги скъпо сваме -
за два сини сукмана
и за две алени престилки!
Циганки из порти излизат
и си Малъмка срещат.
Нали е чедо разбрано,
тя път не им минава.
Циганки думат Малъмке:
- Нещичко ще ти кажем,
правичко да ни повярваш -
ти ако от ляво лягаш,
срещу събота мини от дясно!
Малъмка Стояну дума:
- Девет години как стана,
страната ме заболя
все от ляво да лежа.
Легнала, сладко заспала.
Малъмкината свекърва,
тя тихичко отваря
и си Стояна поляла.
Сутринта рано станала,
Малъмка крави доеше,
Стоян се през прага влечеше -
от кръста нагоре млад Стоян,
от кръста надолу пъстър змей.
Кокошките крещяха,
свинете грухтяха,
всичко от Стоян бягаше...
Малъмка, като млад Стоян видяла,
тя го у престилка сложила
и го у росни ливади занесла,
всяка сутрин капак мляко носила.
Стоян Малъмка думаше:
- Малъмке, любе Малъмке,
мене ме, любе, змей люби,
в неделя ще ми е сватбата.
Викнала Малъмка да плаче,
от де я зачу шарен змей
и си на Малъмка думаше:
- Утре рано да станеш
и у росни ливади Стояна окъпеш.
Какото й е казал, това е сторила,
че си Стоян оздравял,
колкото хубав беше
по-хубав Стоян станал.
Заклал е крава ялова
и си свика роднини,
роднини и приятели.
А майка си у рогозка завил,
с катран я намазал
и пред гости запалил.
Три дни и три нощи
гостите яли и пили,
неговата майка на гости светила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011