* * *

Майка превръща сина си в змей

Калина крави доеше,
моме Калино, Калино.
Стоян й телци лачеше,
свекърва я каскандиса,
па стана, та си отиде
на тия друми, раздруми,
на тия пъти разпъти.
Весден татаре вървеа,
надвечер са ми минале
до три ми черни циганки,
циганки, черни арапки,
я баба си им говоре:
- Циганки, черни арапки,
вие си много ходите
и па си много знаете,
дайте ми билье омразно,
омразно билье, омайно,
да си омраза Калина
от първо либе Стояна.
А циганки й говорат:
- Имаме, бабо, имаме,
много го скъпо даваме,
а ние ке ти кажеме
самичка да си набереш
буренье, билки, коренье;
я стани, бабо, та ойди
у тия гори зелени,
та си набери, набери
тантика и комуника,
и па синята тантева,
и змейско билье омразно;
свари ги, бабо, среде нощ,
па кога легнат да заспат,
ти ги напръскай, попръскай,
па рани рано в утрина,
иди ги, бабо, развикай.
И баба ги е слушала -
набрала билки, коренье,
тантики и комуники,
и па синята тантева,
и змейско билье омразно,
сварила ги е среде нощ,
па ги напръска, попръска,
подрани рано в утрина,
па си извика що може:
- Стани ми, снахо Калино,
кравите да ми издоиш
и ти ще, синко Стояне,
телците да ми отлъчиш.
Нема Калина да слезне
от високите чардаци.
Изкачила се бабичка,
шарен е юрган открила,
та що ке баба да види -
Калина змия шарена,
Стоян е шарен дъждевник...
Стоян у Стара планина,
Калина в поле широко.
Стоян из гори пищеше:
- Гил бир код мене, Калино,
гил бир код гора зелена,
гил бир код вода студена,
гил бир код сенка дебела.
Я Калина му говоре:
- Ти ела, либе, при мене,
код мене поле широко,
код мене косаче косат,
код мене пластаче пластат,
код мене жътвари жънат,
код мене девойки пеят.
Па е тръгнала Калина
в гори при Стоян да иде,
през техно село замина,
па си при Стоян отиде
у върла Стара планина,
па си на Стоян казува:
- Край вас заминах, Стояне,
макя ти срещнах, Стояне,
черни говеда караше,
черна къделя предеше,
с черна се кърпа прекрила.
Я куджа мисльих, Стояне,
да се извърта, извърта,
да я удара, удара
в очите мегю веждите,
да я накарам, накарам
девет аршина у земи
и десетио бел камик,
защо ни двама раздельи.
Стоян Калина говори:
- Немой я удри, Калино,
тя се е сама удрила,
удрила, още убила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011