* * *

Майка превръща сина си в змей

Мама Стояна думаше:
- Да си булчето парясаш,
в къщи хатър не ми гледа,
в къщи пътя ми минава,
навън чехлите ми рита.
Стоян си нищо не каза,
навън си жално излезе,
на нивата отиде.
В селото циганки дошли,
черни циганки билкарки.
Циганки в Стоянови влезли,
свекърва Стоянца за вода изпрати
и на циганки говори:
- Циганки, билкарки,
копринена риза ще ви дам,
зъмски прах да ми дадете.
Извадили циганки и дали
билки омайни, билки зъмски.
Циганки на пътя Стоянца срещнали
и на Стоянца говорили:
- Чакай, булка, почакай,
таз риза познаваш ли.
Довечера си местата разменете
със Стоян, твойто първо либе.
Стоянца си дребни сълзи зарони,
в къщи вода занесла,
свекърва билки вареше,
вареше и наричаше,
да си Стоянца змей превърнат.
Кога дойде време да лягат,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
лоши съм сънища сънувала,
хайде да си мястото сменим.
И си местата сменили.
Първи петли пропяха,
вратата се тихо открехна,
свекърва в стаята влязла
и си Стоян с билки наръси.
Сутринта се на смок превърнал
и като смок засвирил:
- Къде си, мале, да дойдеш,
вратата да ми отвориш,
вратата и портите,
аз вече заминавам
по кърища и по баири,
четиридесет дни мляко ще носиш,
да се на смок целия превърна.
Навръх четирстия Стоян дума:
- Аз вече смок станах,
няма вече, мамо, виждане,
устата си отвори,
по езика да те целуна.
Щом си езика подала,
по езика я целунал,
като смок засвирил,
из камъните се скрил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011