* * *

Майка превръща сина си в змей

Стоянова майчица,
на Стоян върла душманка,
къде ходила - питала,
кой знае биле разделно,
разделно биле, омразно.
Срещнала черни цигани,
черни цигани, черни катунари,
и на цигани думаше:
- Ой ви вази, черни цигани,
като ходите навсякъде,
знаете ли биле омразно,
омразно биле, разделно,
да си отделя Стояна,
от неговата невеста?
- Имаме, стрино, имаме,
ама го скъпо даваме -
за Стоянова риза венчална
и една крина маргарит!
Билето да вариш
в къща на напустеница
и в гърне ненаварено...
Както си пътя вървяха,
насреща иде Петкана,
Стояновата невеста.
Нали бе булка разумна,
та се на пътя запряла
и път не им е минала.
Циганки се сдумали -
да кажат на Петкана,
че свекъра й иска да ги раздели,
сдумали се и казали:
- Мома Петкано хубава,
ако лежиш от дясно,
довечера да легнеш от ляво,
че майка ти, върла свекърва,
със Стояна иска да ви раздели!
Варила майката билката
и вместо снахата -
Стояна поляла.
До половина млад Стоян,
от половина жълти змей.
Занесе Петкана Стояна
в равно ливаде
и му мляко носила
цели четирсе дни...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011