* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Маламкината свекърва,
колко е била лош челяк,
лош челяк, та некаилен!
Къде ходила, питала
за пусти билки разделни,
разделни билки, омразни -
снахата да си посипе,
дано я Стоян намрази,
намрази, да я напусне!...
Срещнала катун цигани,
цигани, черни циганки;
тя ги е уговаряла:
- Цигани, братя да ми сте,
циганки, сестри да ми сте,
да ни ва знайте, цигани,
някаква билка разделна,
разделна билка, омразна -
снахата да си посипя,
дано я Стоян намрази,
намрази, да я напусти?!
Как са се двама събрали,
тъкмо ми девет години,
нямат си рожба никаква!...
Циганки отговарят:
- Знайме, лел', че и носиме -
от пъстра зъмя съблекло,
от зелен гущер главата;
снахата да си посипеш,
ама на зъмя ще стане!
Отде се взела Маламка,
със пъстри стомни на вода,
как чу Маламка таз дума,
Маламка нищо не рече,
ами си у тях отиде.
Седнали, та вечеряли,
легнали да си нощуват.
Маламка дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
как сме се двама събрали,
легла си не сме менили,
я ела да ги мениме,
дано си рожба добийме!
Че си леглата менили,
легнали, та са заспали.
Дуру петлите триж пеят,
Стоян се от сън събуди -
до коленете пъстър смок,
от коленете жив челяк;
доде се зора зазори,
по пояс станал пъстър смок,
от пояс станал жив челяк!...
Стоян Маламки думаше:
- Я стани, мари, Маламке,
стани, свещица запали!
И Маламка бе станала,
та си свещица запали
и си Стояна видяла.
Стоян Маламки думаше:
- Маламо, либе Маламо,
хайде ме, либе, заведи
в чичовата си ливада,
в най-голямата грамада;
ти да се върнеш, Маламо,
издои, либе, овцете,
че си млякото подвари,
че ми попара надроби,
надроби, та ми донеси.
Все ми, Маламке, донасяй
до четиресе сутрини;
двама със мама елате,
мама най-напред да върви,
че аз ще мама да вхапя!
Ако мама ми оживей,
халал да й, либе, този свят!
И Маламка го поведе,
че си Стояна заведе
у чичовата си ливада,
в най-голямата грамада.
Че се назад повърна,
че си овцете издои,
че му попара надроби -
с мама си ще му занесе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011