* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
тя си Стоян питаше:
- Стояне, сине Стояне,
що често гости дохождат,
дали от къща висока,
или оти сме край пътя?
Стояне майка си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
нито от къща висока,
нито оти сме край пътя.
Мойто булче хубаво -
весело гости посреща,
весело гости изпраща...
Стояновата майчица,
тя се люто разсърди,
взела е мотика на рамо,
бяла кошница на ръка,
обиколи къща висока,
разкопа билки омайни,
омайни, още разделни,
да дели Стоян от булчето.
Като са двама заспали,
майка му тихо в стаята влезе,
че отиде на булчи им леглото,
остави билки омайни.
Стояновата булчица,
тя си на на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
откак сме, либе, оженили,
не сме си място сменяли,
таз вечер ще го сменим!
Легнали и заспали.
Като станали рано сутринта,
що да видят - чудо голямо,
Стоян се на змия превърнал,
той се през праг привлече
и на булче си поръча:
- Марийке, либе Марийке,
да ми обеда донесеш
в купата сено голяма...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011