* * *

Майка превръща сина си в змей

Циганки ходят из село,
из село, из махалата,
и в Стоянови отидоха.
Стоянова майчица,
тя на цигански думаше:
- Циганки, влашки влахинки,
като из село ходите,
не ли ви се биле намира,
омайно биле, разделно,
булчето да си омая,
от Стоян да го отврътя -
вкъщи ми хатър не гледа,
на праг ми чехли прескача.
Циганки думат бабичка:
- Бабо ле, Стоянова мале,
имаме, бабо, имаме,
ала го скъпо даваме,
за старо не го даваме.
Стояновата майчица
отвори маджар сандъци,
извади башът ризата
и я на циганки даде.
Циганки думат бабичка:
- Бабо ле, Стоянова мале,
на ти, бабо, туй биле,
да го, бабичко, свариш
и да булче напръскаш.
И си навънка излизат,
и си влашко говорят:
- Горката тая булчица,
да може тази ми вечер
леглото да си промени!...
Тодорка дрехи простира,
тя си е влашки разбрала.
Вечерта, щом се мръкнало,
Тодорка дума на Стоян:
- Любе Стояне, Стояне,
станало девет години,
откак се с тебе вземахме,
леглото не си сменихме;
таз вечер, любе, таз вечер,
леглото ще си променим.
Тодорка никак не заспа,
Стоян е легнал и заспал.
Среднощ се врата отвори;
Стояновата майчица,
тя си Стояна напръска
и си навънка излезе.
Сепна се Стоян, разбуди,
Стоян се на змей превърна
със уста само съскаше,
не можеше той да говори.
Тодорка, булка хубава,
отиде в росни ливади,
набрала биле всякакво
и си билето сварила,
и си Стоян окъпала.
Стоян ми стана на човек.
Тодорка всичко разказа,
Стоян се много ядоса,
на майка си глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011