* * *

Майка превръща сина си в змей

Петканината свекърва,
колко е била лош човек,
срещнала черни катунки
и на катунки думала:
- Навсякъде по света ходите,
знаете ли билки разделни,
разделни билки, отровни,
Петкана да си отделя
от моя син Стояна?
Циганки думат бабички:
- Бабо, че ние си билки знаем,
ала им е скъпа цената -
за един китен рояник
и шепа жълти жълтици!
Бабата дала рояник
и шепа жълти жълтици.
Циганки дали билките
и на бабата казали -
в пуста къща да отиде,
на пусто огнище билки да свари,
да свари в гърне неогорено,
и като ги свари, овари,
през нощта Петкана да си полее.
Петкана за вода ходила
и си циганки срещнала,
и на циганки думала:
- Циганки, черни катунки,
откъде взехте този рояник,
този е моя рояник?!
Циганките й отговарят:
- Петкано, жено хубава,
ако си лягаш отляво,
тази вечер легни отдясно.
Като си Петкана отива,
вечерта, като се стъмнило,
вечерта, като лягали,
тя на Стоян казала:
- Толкова години си лягах отляво,
сега ще легна отдясно.
Легнали и заспали.
Посред нощ влязла свекърва,
вместо да залее Петкана,
тя си заляла Стоян.
Сутринта, като съмнало,
до половината - млад Стоян,
до половината - пъстър змей.
Петкана го навън изнесла
и на външните врати сложила.
Кокошки гледат - кудкудякат,
хората гледат - плашат се.
Стоян на Петкана думаше:
- Я ме вземи, Петкано,
че ме занес у бащини ми ливади.
Там го занесла Петкана.
Сутрин и вечер ходела,
прясно му мляко носела.
Най-после Стоян пак дума:
- Петкано, либе Петкано,
мене ме люби змеица!...
Чуди се Петкана и мае,
какво да стори, направи.
Най-после срещна циганки
и на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
знаете ли билки разделни,
Стоян го люби змеица?!
Как да Стоян разделя
от тази пуста змеица?
Дават й билки разделни
и ги Петкана сварила,
и си Стоян полива,
и пак си станал млад Стоян,
Че си у тях отишли,
Стоян си майка улавя
и я в рогозка увива,
и я в огъня изгаря -
да гледа мало и голямо,
майка как прави, разделя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011