* * *

Майка превръща сина си в змей

Тъжна се есен заесени,
тежка се зима зазими,
лятна се пролет запролети,
старо и младо на къра отиват,
стари свекъри у село остават,
дребни пиленца да отглеждат,
топла чорбица да правят,
и мили внучки да отхранят.
Па циганки от Балкана слезли
и са у селото улезли.
От къща в къща ходили,
дребна просия просили,
билки разделки продавали.
И у Петканини утишле,
Петканината свекърва,
тя на Петкана душманка,
душманка, некадърница,
със Стоян да са доходят.
Тя на циганки тихом думала:
- Циганки черни, омразни,
вий, като из балканите слизате,
и у селата улизате,
дребна просия просите,
имате ли билки разделки,
билки разделки, поллювки?
Циганки се двете вгледаха,
вгледаха и си смигнаха
и на баба отговориха:
Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо продаваме,
за две ми шитополки кърлянки,
и две ми индиени престилки,
и два копринени баръша.
Баба си мисли, помисли,
пъстри сандъци отключи,
извадила й баба всичко,
дала и наддала.
Че й вземала баба билки,
билки разделки, поллювки.
Кат ги вземала питала,
как да ги баба употреби.
Циганки думат на баба:
- Бабо ле, стара свекърво,
да ги свариш, превариш
и кат стане часа дванайсе
ще станеш и ще я полееш,
и тя ще стане от кръста нагоре,
от кръста нагоре жив човек,
от кръста надолу пъстър смок
Тогас ще я заведете,
у росни, буйни ливади
и там ще я оставите,
и тогаз ще си ожениш
Стояна за която искаш.
Баба се много зарадва
и ги весело изпрати.
Пък Петкана от къра идела
и ги на кръстопът срещнала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011