* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
тя е Петканината свекърва,
тя е рано станала,
рано е чарда изкарала.
Срещнала е катун цигани,
цигани, черни циганки.
Баба циганка думаше:
- Циганки, черни влахинки,
имате ли билки разделки,
Стоян от Петкана да отделя?
Циганки думат на баба:
- Имаме, бабо, имаме,
на жълта змия средата,
на усойна змия главата,
ала ги скъпо даваме -
за два ми сини сукмани,
за две престилки коренки.
Баба циганки думаше:
- У дома утре елате,
всичкото на вас ще го дам,
само ми билки донесете!
Циганки из село ходеха,
ходеха двечки по двечки,
дребна просия просеха
и за у Петканини питаха,
питаха и ги найдоха.
Като у Петканини отишле,
Петканината свекърва
взема билки разделки.
Циганки из порти излизат
и си Петкана срещнали,
Петкана от вода идеше.
Циганки думат Петкана:
- Ти ли си булка Петкана,
дет'имаш лоша свекърва?
Твойта свекърва душманка,
тя взема билки разделки,
тебе от Стояна да отдели.
Ала те моля, Петкано,
довечера, кат'си лягъте,
ти на Стояна да кажеш:
"Стояне, пръвна пръвнино,
девет години станало,
откак сме се двама събрале,
от сърце рожба нямаме,
нощес ми се й присънило,
довечера, кат' си легнеме,
местата да си променим,
от сърце рожба да добием."
Вечерта, кат'се прибрали,
Петкана дума Стояна:
- Стояне, пръвна пръвнино,
девет години станало,
откак сме се двама събрали,
от сърце рожба нямаме,
нощес ми се й присънило,
довечера, кат' си легнеме,
ако си местата променим,
от сърце рожба ще добием.
Че си местата менили.
Нали майка им отишла,
место да полей Петкана,
тя поляла Стояна.
Сутринта, кат'са й съмнало,
хората на нива отиват,
Стоян се из къщи привлича,
от кръста нагоре жив човек,
от кръста надоле - жълт смок.
Стоян Петкана думаше:
- Петкано, мари, Петкано,
дигни престилка, вземи ме,
занес ме, мари, Петкано,
в зелено росно ливаде,
да не грозя, мари, народа,
да не плаша на хората децата.
Че го Петкана занеси
във буйно росно ливаде,
всяка е сутрин ходила
и го е с мляко хранила.
Стоян Петкана думаше:
- На мама, мари, да кажеш,
да дойде, прошка да вземе!
Като майка му й отишла,
Стоян мама си думаше:
- Мамо ма, мила майчице,
аз съм ти нещо исзгрешил,
дай да ти ръка целуна.
Че й ръката целуна
и пак мама си дума:
- Дай по уста да те целуна.
Не я по уста целуна,
ами й език отхапа.
Тогаз й Стоян продума:
- Нека се, мамо, наказваш,
както се и аз наказвам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011