* * *

Майка превръща сина си в змей

Малама крави доеше
и ситни сълзи ронеше,
ронеше, още кордеше:
- Сбогом оставай, любове,
и наше бело коначе!
Отде я зачу млад Стоян,
той си Малами ромоне:
- Маламо, първо любове,
оти ми плачеш, Маламо?
- Как да не плачам, Стояне,
га имаш майка евричка!
Вчера агупки минаха,
носеха биле разделно.
Пък си хи баба питаше:
"Агупки, черни циганки,
носите ли биле разделно?"
"Носиме, бабо, носиме,
ала е твърде скъпичко -
стръчъкън му е за алтън!"
Та даде баба алтънан,
взе баба биле разделно,
мене от тебе да дели!
Стоян Малами викаше:
- Мълчи ми, мълчи, любе ле,
дано ни Господ не дели,
люде ни не щат раздели!
Ага да легнат да си спят,
Малама дума Стояну:
- Стояне, първо любове,
сега за девет години,
леглосо не сме менили,
сега щем да го мениме!
Га беше на нощ-полунощ,
Стоян се жално молеше:
- Любе Маламо, Маламо,
стани ми, любе, стани ми,
огънчек си ми наклади,
та да си видиш, Маламо,
какъв е станал млад Стоян!
Малама от сън станала,
че си ми виде Стояна -
до поясън бе млад Стоян,
под поясън бе шарен смок!
Стоян Малами ромони:
- Маламо, първо любове,
хайде ме, любе, отнеси
в бейлицко старо грамаде,
при зеленоно ливаде,
та че ранко доходай,
да си ме, любе, обидаш,
пресничек да ми донисаш
от мои крави хранени!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011