* * *

Майка превръща сина си в змей

Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
дали е къща голема,
или е курва Петкана,
та се събират хората,
и стари, синко, и млади?
Стоян на майка говори:
- Мале ле, стара мале ле,
нита е къща голема,
нита е курва Петкана,
ами е хитра, разумна,
хитро ги, мамо, посреща
и по-хитро ги изпраща.
Пукна са, тресна майка му,
веке не може да трае!
Надена черна къделя,
запреде ново вретено,
накръст селото кръстоса -
нагоре, още надоле,
да дири билки омразни,
омразни билки, разделни,
та снаха си да раздели
от мила сина Стояна.
Де кого срещна, попита -
който имало, не дало,
а който зная, не каза.
И тая се много угрижи,
и си е дома отишла.
По село ходят циганки,
циганки, черни катунки.
Нейната снаха Петкана,
нали бе много разумна -
тая си циганки посрещна,
от кучета ги уварди
и ги във къщи воведе
при нейна стара свекърва.
И във собата отиде,
мъжко си дете да приспи.
Свекърва пита циганки:
- Циганки, черни катунки,
нещо ща да ви попитам,
ако знаете, кажете,
ако имате, дайте ми -
дайте ми билки омразни,
омразни билки, разделни,
та снаха си да раздела
от мила сина Стояна!
Циганки тиом говорат:
- Ние си билки носиме,
омразни билки, разделни,
ами ги скъпо даваме -
по риза, по свиленица,
по кърпа, по копринена.
И дала им е свекърва,
щото искале, дала им -
тия й билки дадоа,
омразни билки, разделни,
и бабичката научиа -
когато бъде във петък,
във петък спорет събота,
тогава билки да свари
вов гърне необгорено
и да полее Петкана.
Кат си циганки тръгнале,
и Петкана е излела,
излела, да ги изпрати
и от кучета уварди -
циганки, черни катунки
помежду си продумаха:
- Каква е итра Петкана,
каква е итра, разумна,
как ни хубаво посрещна,
посрещна, сега изпраща -
а хайде да й кажеме!
Па на Петкана думаха:
- Ома хубава Петкано,
когато бъде във петък,
във петък според събота,
рано вечера да зготвиш,
преду Стояна да легнеш,
кат си легла размените,
дека е лежал млад Стоян,
ти сега тамо да легнеш;
а дека ти си лежала,
сега да легне млад Стоян...
Петкана ги послушала -
кога е било във петък,
във петък според събота,
рано вечерта сготвила,
преду Стояна легнала,
кат си легло разменила.
Кога е било посред нощ,
Петканината свекърва
тихом е влела в собата,
да си полее Петкана -
на не полела Петкана,
ами полела млад Стоян.
Кога станале сутринта,
какво са чудо виделе -
от половина млад Стоян,
от половина шарен змей!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011