Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
пък Радкината свекърва,
Стояна много милее,
пък Радка много мрази.
Черни цигани дойдоха,
Радка за вода проводи
и на цигани думаше:
- Циганки, мили сестри,
а пък циганите, мили братя,
вредом по света ходите,
различни билки берете,
разделно ако носите,
много ще моля дайте ми,
Стоян от Радка да отделя.
Цигани баба думаха:
- Я вземи нова кошница
и иди в планината,
хвани змия грамадна,
хвани я, бабо, изгори я,
пепелта в бяло жевре завържи,
там дето ляга Рада,
на нейното го легло сложи.
Заранта, като се съмне,
ще стане Рада, ще стане
до кръста - бяла Рада,
а от кръста - змей грамаден.
Рада се до вратата поспряла,
всичко е Рада дочула.
Вечерта, като се е мръкнало,
млад Стоян се от нива зъвръща.
Рада му порти отвори
и му биволи поела.
Стоян Рада продума:
- Защо си, Радке, тъй тъжна,
тъй тъжна, Радке, тъй кахърна?
Радка му всичко разправи...
Стоян Ради пак дума:
- Я мълчи, Радке, не плачи,
станало й девет години,
от как сме се на едно събрали,
легло не сме си менили,
таз вечер ще го мениме.
Вечерта са си легнали,
сладко са си заспали.
Сутринта, като се съмнало,
Радка си станала бяла Рада,
пък Стоян до кръста млад Стоян,
от кръста змей грамаден.
Радка си жално плачеше.
Стоян на Радка думаше:
- Я млъкни, Радке, не плачи,
а ми ме в престилка запретни
и ме занеси долу в росно ливаде,
там ме, Радке, остави.
Всяка заран ще ми донасяш
по едно кило прясно мляко.
Ходила й Радка, носила й,
тъкмо до четирсе дена.
Стоян на Рада продума:
- До сега, Радке, ти ми носи,
утре заран недей идва.
Пращай мама, тя да ми донесе,
че ми е за нея много домъчняло...
Кат занесла майка му млякото
и му шишето подала,
Стоян на мама си думаше:
- Остави, мамо, шишето,
дай си езика, по език да те целуна,
прошчица с тебе да взема.
Не я по езика целунал,
най езика отхапал,
и се с опашка извърнал,
че си майка си ударил,
ударил я, убил я.
Тогаз си станал пак млад Стоян
и се във къщи завръща.
Като го й Радка видяла,
много се е Радка зарадвала,
тогаз си щастливо двамата доживели.

 


Осиково, Поповско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011