* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
тя си Стоян обичаше,
а си Тодорка мразеше,
булката, булка Тодорка.
Където ходи все пита,
все пита, все билки търси,
Тодорка да отрови,
да отрови, да я погуби...
Тодорка, булка хубава,
тя си за вода отива,
циганки в тях отишли.
Тодоркината стара свекърва,
тя на циганка думаше:
- Циганки, черни омразни,
вие, като много ходите,
вие още много знаете -
няма ли билка отровна
да си булката отровя,
отровя, да я погубя,
че не искам Тодорка за снаха,
за снаха и за къщовница?!
Циганки думат на баба:
- Имаме, бабо, имаме -
на пъстра змия главата,
на зелен гущер - опашка,
на кущина жаба - краката.
В зелена паница да ги затриеш,
нито в това време, нито е онова,
с китка босилек да я поръсиш.
Че стана баба, че стана,
че си циганки одари
с Тодоркините сини сукмани.
Циганки от врата излязоха,
Тодорка от вода идвала,
тя на циганки думаше:
- Циганки черни, омразни,
коя ли къща ограбихте,
коя ли душа изгорихте?!
Циганки на Тодорка думат:
- Тодорке, булка хубава,
никоя къщя не ограбихме,
никоя душа не изгорихме.
Твоята стара свекърва,
тя ни, Тодорке, одари
с твойте сини сукмани -
ще те, Тодорке, отрови.
Довечера, като си лягате,
ти на Стоян да кажеш,
дрехите да си размените,
местата да си разместите,
че твойта стара свекърва,
ще те, Тодорке, поръси,
поръси, да те отрови,
нито в това време, нито в онова.
Тодорка, булка хубава,
вечерта, като се мръкнало,
нали са вечеряли,
отишли да си лягат,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, първи първино,
Стояне, първо венчило,
ще станат девет години,
откакто двама сме се събрали,
не сме си дрехи менили,
не сме си места местили,
тази вечер да го направим?!
Нали се Стоян съгласи -
дрехите си разменили,
местата си разместили.
Тодорка, булка хубава,
легна Тодорка, не заспа,
нито в това време, нито в онова,
нейната стара свекърва,
полека врата отвори,
че си Стоян поръси,
Стоян се на змей превърнал,
като говедо ревеше.
Сутринта, като се съмнало,
булки за вода отиват,
децата на път слизали,
който за Стоян чуе -
така си на място остава
от Стояновите викове.
Селяни, чорбаджии,
те на Тодорка думаха:
- Тодорке, булка хубава,
ти да си вземеш Стоян,
че да го занесеш, Тодорке,
в бащини си чаири,
че булките се похабиха
от Стоянови страхове.
Тодорка, булка хубава,
тя си Стоян занесла
в бащини му чаири,
там си Стоян остави.
Сутринта рано ставаше,
червена коза доеше,
на Стоян мляко носеше.
Две сутрини му занесла,
на третата сутрин не могла,
че й се свекърва скарала.
Нали Тодорка закъсня,
слънцето било изгряло,
тогава Тодорка отиде,
като си чаир наближи
силна бихрушка се вдигнала,
Стоян в небето вдигнала,
че в небеса го занесла.
Там стоят три моми,
три моми, три самодиви.
Първата дума, продума:
- Стоян за либе да вземем.
Втората дума, продума:
- Стоян за брат да вземем.
Третата дума, продума:
- Стоян да си изцерим...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011