* * *

Майка превръща сина си в змей

Петранка Георги думаше:
- Станало й девет години
откак сме са двамата взели.
Майка ти ходи и билки търси
двама да ни раздели.
Циганки из село ходеха
и в нас те дойдоха;
майка ти й билки купила,
билки ми, пусти разделки!
Георги си нищо не каза.
Седнали и вечеряли,
постлали и си легнали
Геоги Петрни думаше:
- Петрано, първа пръвнино,
Петрано, първо венчило,
я легни ти на моя пат,
а аз да легна на твоя,
да си местата разменим.
Станало среднощ, полунощ.
Майка му билки сварила
и си е в къщи привлязла.
Наместо Петранка да полей,
поляла Георги, сина си.
Че са петлите пропели,
те ми се от сън събудили.
Георги Петранка думаше:
- Петрано, първа пръвнино,
Петрано, първо венчило,
я запали свещ лоена,
че ела ме погледни,
до половината съм и аз човек,
от половината съм пъстър смок!
Дорде слънце изгрее -
целия стана пъстър смок,
че се от дрехи извлече,
и се на прага привлече,
че си Петранки думаше:
- Аз отивам, заминавам,
често ми деца довеждай,
да ги целувам, милувам!
Че пак се влече, повлече
и си сред двора отиде,
че се назад обърна
и си Петранки думаше:
- Сакън, деца не довеждай,
мен ме, Петрано, усилва,
да ги Петрано не ухапя,
ухапя още, ужиля!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011