* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Петканината свекърва,
всякъде ходи и пита
да найде биле омразно,
омразно, още разделно,
да си раздели Петкана,
от нейна сина Стояна.
Насреща идат цигани,
цигани, черни катунлии.
Тя на цигани думаше:
- Цигани, черни катунлии,
като ходите навсякъде,
знаете ли биле омразно,
омразно биле, разделно,
да си разделя Петкана,
от моя сина Стояна?
А цигани думаха:
- Имаме биле омразно,
ала го скъпо даваме,
за една шепа жълтици,
за един китен раваненик
и една риза ленена.
Стояновата майчица
дава им шепа жълтици,
дава им китен раваненик,
дава им риза ленена.
Дали й биле омразно,
омразно биле, разделно.
Дали й и заръчали й,
да го свари в гърне нажежено,
в петък срещу събота,
гола и гологлава.
Събота срещу неделя
да си полее Петкана.
Като си цигани тръгнали,
Петкана си от вода идеше,
тя си цигани срещнала.
Цигани си продумаха:
- Хайде да кажем на Петкана,
че свекърва й е душмана,
иска да я раздели
от нейното либе Стояна.
Та си на Петкана думаха:
- Събота срещу неделя,
ако си лягаш отляво,
ти да си легнеш отдясно,
та вместо теб да полее,
да полее Стояна.
Вечерта, като си лягали,
Петкана Стояну думаше:
- Стояне, либе Стояне,
хайде да си легло размениме,
че ме страната заболя.
Легнали са и са заспали.
Стояновата майчица
посред нощ дохожда,
вместо да си полее Петкана,
тя си поляла Стояна.
Сутринта, като се съмнало,
какво Петкана да види -
до половина млад Стоян,
от половина - шарен змей.
Той на Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я ме, либе, отнеси в голямото ливаде,
във високото грамаде,
мене ме люби мома змиица,
люби ме и ще ме вземе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011