* * *

Майка превръща сина си в змей

Похвалила се й Янчица
в неделя, в равни черкви,
с нейната добра свекърва:
- Блазе ми, Боже, благатка,
че имам добра свекърва,
че тя й по-добра от мама, (2)
от мойта майка рождена.
Ръкави ще й ушия, (2)
ръкави, Боже, слънцето,
ко не слъцето - месеца,
я на лилията цветето,
я на сокола окото,
я на пауна крилото!
В понделник рано станала,
равни си двори премела,
че си главата умила
и си ръкави скроила,
скроила и ги ушила,
облякла да ги премери.
Нейната стара свекърва,
тя каил не е станала,
грабнала й стомни шарени,
че за вода е тръгнала.
Отдолу иде циганка,
циганка черна, катунка.
Баба циганко думаше:
- Знаеш ли биле омразно, (2)
омразно, холам, разделно?
Циганка дума на баба:
- Аз зная биле омразно,
омразно биле ще ти дам,
ако ми дадеш, бабо ле,
Янкина китен рованик
и едноплатка престилка.
Нали бе Божа работа,
Янчица, булка хубава,
грабнала й менци шарени.
Среща й иде циганка,
че се е Янка поспряла,
пътя да не й премине.
Тогаз си й дреха познала -
нейния китен рованик
и едноплатка престилка...
Много се баба учуди,
много й Янка домиля,
тогаз на Янка продума:
- Янчице, булка хубава,
ако си лягаш отдясно,
таз вечер легни отляво!
Вечерта, кат се й мръкнало,
Янка на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
станало й девет години,
как сме се двама събрали,
места не сме си менили...
- Сутринта, кат се й съмнало,
не ми е станал млад Стоян,
най ми е станал пъстър змей.
Той се през прага провлече,
в росна градинка отиде,
под ран босилек полегна.
Янчица, булка хубава,
на връх Балкана отишла,
там си Стоян оставила.
Сутрин е рано ранила,
девет е крави доила
и му е мляко носила.
Минаха девет години,
на десетата година
циганка оттам минава
и си на Янка думаше:
- Янчице, булка хубава,
какво ми прави млад Стоян?
Янчица жално заплака
и си на баба думаше,
че там е Стоян, в Балкана.
Циганка биле подава
и си на Янка поръчва
биле във мляко да свари.
Както й баба поръча,
тъй го е Янка сторила
и го на Стоян занесе.
Стоян на Янка думаше:
- Янчице, булка хубава,
станало й девет години -
всяка ми сутрин дохождаш,
прясно ми мляко донасяш
и все навреме дохождаш.
Таз сутрин, Янке, закъсня,
таз сутрин ми е сватбата
за една млада змеица.
Янка си нищо не рече,
най му млякото подава.
Стоян си мляко изпива
и пак ми стана млад Стоян.
Че се във село върнали.
Рогозка с катран полива,
майка си в нея увива -
да гледа мало и голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011